|
|
Допингът > Анаболни
средства
Анаболните
средства са химични вещества, които повишават анаболните процеси в
организма. Те повлияват белтъчната обмяна като повишават белтъчния
синтез (анаболен ефект) и подтискат разграждането на белтъците
(антикатаболен ефект). Анаболните вещества, включени в Списъка на
забранените вещества 2008 г. са разделени на две групи - на анаболни
андрогенни стероиди и на други анаболни средства.
Анаболни андрогенни стероиди (ААС)
Групата на анаболните андрогенни стероиди включва ендогенно
произвежданите тестостерон, дихидротестостерон (ДХТ), прохормони на
тестостерона и техни метаболити, а също така и екзогенните анаболни
андрогенни стероиди, които са синтетични производни на тестостерона.
Тестостеронът, главният мъжки полов хормон, е както анаболен така и
андрогенен стероид. Той се образува от холестерола в Лайдиговите
клетки на тестиса. Малко количество тестостерон се синтезира също от
яйчниците и надбъбречната жлеза. ДХТ е активен метаболит на
тестостерона, със силен андрогенен ефект в някои тъкани.
Дехидроепиандростерона, андростенедиона и андростенедиола са
стероиди от биохимичният синтетичен път на половите хормони и са
прекурсори на ендогенната продукция на тестостерон и естрогени. Тези
стероидни прекурсори са слаби андрогени, секретирани основно от
надбъбречната жлеза в двата пола. Те осигуряват източник на
циркулиращи в кръвта стероиди, които могат да се превърнат в активни
андрогени и естрогени в периферните тъкани. Тестостеронът не оказва
съществен ефект върху организма, ако се прилага орално или
парентерално, защото хормонът бързо се разгражда в черния дроб и
химичната му структура би трябвало да се модифицира, за да се
получат полезни за медицинската практика препарати. Освен това,
терапевтичния индекс на тестостерона е 1, което означава, че
съотношението на анаболните към андрогенните му ефекти е равно. Ето
защо, синтетичните ААС са произведени, за да забавят разграждането
на хормона и също така, за да се разделят анаболните от андрогенните
му ефекти, така че само анаболните ефекти да се запазят, а
андрогенните да се намалят до минимум. Основните промени в
тестостероновата молекула са алкилирането на 17α-позиция (орално
активни препарати) и естерификация на 17β-позиция (парентерално
активни препарати).
Други анаболни средства
Групата на другите анаболни средства включва различни екзогенни за
човешкия организъм вещества с анаболен страничен ефект –
кленбутерол, зилпатерол, зеранол, тиболон. Кленбутеролът е силен
бронходилататор, използван за лечение на астма. Зеранолът е
микоестроген с нестероидна структура, произвеждан от плесен
(fusarium) по зърното. Тиболонът е синтетичен стероид със смесени
характеристики на естроген, прогестерон и андроген. Селективните
модулатори на андрогеновите рецептори (SARM) са нови нестероидни
субстанции в предклинична фаза на разработване.
ААС се използват от спортистите в количества, надвишаващи от 10 до
50 и повече пъти физиологичните заместителни дози. Това води до
хиперандрогенни условия в организма и причинява ендокринен дисбаланс
с много соматични и психични, увреждащи здравето, странични ефекти.
В този прозорец за взаимовръзка може да се видят страничните ефекти
на анаболните средства върху избран орган или система на човешкия
организъм.
Съобщават се някои вредни ефекти върху
опорно-двигателния апарат,
водещи до счупвания на кости, патология на сухожилията и
рабдомиолиза.
Ако се прилагат на деца, ААС предизвикват преждевременно затваряне
на епифизите, водейки до изоставане и преждевременно спиране на
растежа на височина. Освен това стероидите променят самата структура
на сухожилията. Изглежда ААС предизвикват обратими промени в
биомеханичните свойства на сухожилието, правейки го по-ригидно, с
намалена еластичност. Възможно е бързата силова адаптация на
скелетния мускул под въздействие на ААС да не е придружена
едновременно от по- бавно адаптиращите се, с по-слаба
васкуларизация сухожилни структури, превръщайки сухожилията в
слабата брънка от веригата. Рабдомиолиза или остра
скелетно-мускулна деструкция може да настъпи след прием на ААС в
комбинация с тренировъчни програми с вдигане на тежести.
Страничните ефекти на андрогенните анаболни средства (ААС) по
отношение на
сърдечносъдовата система
са многобройни и недостатъчно проучени, главно защото е трудно да се
разграничат страничните ефекти на използваните лекарства.
Миокардният инфаркт и внезапната сърдечна смърт са най-сериозните
усложнения. Други чести сърдечносъдови нарушения са артериална
хипертензия, сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия, аритмии,
тромбоза и др.
Много проучвания посочват, че употребата на ААС в комбинация със
силова тренировка води до концентрична хипертрофия на лявокамерната
стена. При нея обаче, се наблюдава увеличение не само на
контрактилните, но и на неконтрактилните елементи. При аутопсия на
атлети, консумирали големи количества ААС, се установява
генерализирана и фокална фиброза и нарушаване на подреждането на
миофибрилите. При това се съобщава, че употребата на ААС може да
доведе до диастолна дисфункция и до нарушения в сърдечния ритъм.
Установено е, че ААС повлияват симпатиковата нервна система,
инервираща сърцето и концентрацията на електролитите, което може да
доведе до предсърдно и камерно мъждене. Внезапен сърдечен арест,
свързан с адренергичен стрес и установена обширна миокардна некроза
също е наблюдаван при млади атлети, злоупотребяващи с ААС.
Употребата на ААС е установено, че води до значително понижение на
липопротеините с висока плътност (HDL) и увеличение на тези с ниска
плътност (LDL). Съобщава се за понижена фибринолитична активност и
увеличение на кръвосъсирващите фактори. Има данни, че ААС, и особено
андрогените могат да увеличат както систоличното, така и
диастоличното кръвно налягане.
Някои проучвания свързват употребата на андрогени с риск от поява
или обостряне на синдрома на сънната апнея. Сънната апнея е феномен
от повтарящо се прекъсване или намаление на въздушния поток към
белите дробове по време на сън. Сънната апнея се класифицира или на
централна, в резултат на прекъсване на дихателните движения или на
обструктивна в резултат на стеснение на горните дихателни пътища.
Повтарящите се епизоди на обструкция водят до тежка хипоксия и
накъсване на съня. Симптомите включват сутрешно главоболие,
сънливост и умора, а при напреднали случаи има клинична картина на
дихателна недостатъчност. Сънната апнея е честа причина за хъркане,
дневна сънливост, нарушени когнитивни способности и инциденти на
пътя.
Прилагането на андрогени, може да предизвика и обостри сънната апнея
при някои мъже, жени и деца. Съответни на тези наблюдения са
резултатите от настоящо проучване, показващи намаление на общото
време на сън, удължаване на хипоксичните епизоди и повишаване на
индекса за дихателни смущения (броя на апнеичните и хипопнеичните
епизоди за час) при здрави възрастни мъже, третирани с високи дози
тестостеронови естери. Повишената ендогенна продукция на тестостерон
при тестостерон-продуциращи тумори, също може да предизвика
обструктивна сънна апнея при жени. Вероятните механизми на този
ефект са свързани с повишената склонност към колапс на горните
дихателни пътища и повлияване на нервно-мускулния контрол на
дихателните пътища по време на сън, а също така и на намалено
сечение на горните дихателни пътища в резултат на анаболен ефект
върху структурата на орофаринкса, особено при жени.
Няма съобщения относно страничните ефекти на анаболните средства
върху
стомашно-чревният тракт.
Сериозни странични ефекти се съобщават по отношение на ендокринните
органи на храносмилателната система или на черния дроб.
Нарушенията на функциите и заболяванията
на черния дроб
вследствие на третирането с ААС се дължат основно на прилагането на
17-α-алкилирани производни на тестостерона (напр. метилтестостерон,
оксиметолон, флуоксиместерон, норетандролон и метандиенон). Такива
чернодробни увреждания са напр. билиарна стаза, холестаза,
чернодробна пелиоза и хепатоми. Освен това проучвания сочат за
понижаване на липопротеините с висока плътност („добри”) и
увеличение на тези с ниска плътност („лоши”), както и повишение на
атерогенния аполипопротеин А. Тези странични ефекти са обикновено
обратими след спиране на приема на ААС.
Функциите на мъжката и женската
полова система
се регулират от хипоталамо-хипофизо-гонадната ос. Изкуствено
повишените от прилагането на ААС нива на андрогените води до
сериозни промени в тази ос.
При мъжете, използващи ААС, се развива клиничния синдром на
хипогонадотропен хипогонадизъм (намален серумен ЛХ и ФСХ, нисък
ендогенен тестостерон, нарушена сперматогенеза и тестикуларна
атрофия). ААС подтискат ЛХ секрецията чрез директно въздействие
върху предната хипофиза и чрез инхибиране на отделянето на
гонадолиберина от хипоталамуса. Това от своя страна води до
съответно намаляване на секрецията и на ЛХ и на ФСХ, а понижението
на ЛХ редуцира продукцията на ендогенен тестостерон. Двойното
действие и на ФСХ и на високите концентрации на интратестикуларен
тестостерон са необходими за нормалната количествена и качествена
сперматогенеза. Доколкото оралното или парентерално прилагане на ААС
не може да повиши андрогенните концентрации в тестиса до такава
степен, но подтиска секрецията на ЛХ и ФСХ, крайният ефект е
нарушена сперматогенеза. Качеството на спермата се влошава и често
настъпва инфертилитет под формата на олигоспермия или азооспермия,
заедно с нарушения в подвижността и морфологията на сперматозоидите.
В резултат на тези промени се наблюдава тестикуларна атрофия при
мъжете, приемащи ААС. Това състояние обикновено е обратимо след
спиране на стероидите, но някои клинични случаи показват, че
проблемите могат да продължат повече от 3 г., и че възстановяване не
винаги се наблюдава.
Серумните концентрации на естрадиола, андростенедиона и ДХТ се
повишават, защото нараства периферното превръщане на ААС. Развива се
гинекомастия, поради приемането на големи дози ароматизиращи се
андрогени, които се превръщат в периферията в естрогени. След
диагностицирането й, често пъти се налага гинекомастията да се
отстрани чрез хирургична интервенция. По-време на стероиден цикъл се
наблюдава повишено сексуално желание, нарастване на честотата на
еректилните дисфункции и приапизъм при мъжете. Към края на цикъла
някои мъже могат да имат и загуба на либидото. Клинични случаи
показват, че злоупотребата с ААС може да причини уголемяване и дори
аденокарцином на простатната жлеза. Андрогенетичната алопеция се
проявява по-рано при мъже, употребяващи ААС, които имат наследствена
склонност към оплешивяване.
При жените употребата на ААС може да доведе до подтискане на
овулацията, нарушения в менструалния цикъл и инфертилитет.
Менструалните нарушения са дисменорея, олигоменорея и аменорея.
Атрофия на гърдите, образуване на овариални кисти (поликистозен
овариален синдром) с чести възпаления и атрофия на матката са често
срещаните увреждащи ефекти от употребата на ААС при спортистки.
Менопаузата също може да настъпи по-рано при жени с многогодишна
употреба на стероиди. При всички жени употребата на анаболни
стероиди води до маскулинизация в по-голяма или по-малка степен
(уголемяване на клитора, понижение на гласа, оплешивяване и
хирзутизъм). Повечето от тези промени са необратими. Освен това се
наблюдават и промени в либидото след стероидна злоупотреба.
Решението за смяна на пола, взето от бивша състезателка от Източна
Германия предполага, че дълго продължаващата употреба на стероиди
през пубертета може да доведе до нарушения в половата идентичност
при жените.
Другите ендокринни ефекти на ААС включват промени в серумните
концентрации на някои хормони, нарушаване на тиреоидните функции
(понижени T3,
T4)
и инсулинова резистентност и намален глюкозен толеранс.
Ефектът на високобелтъчната диета, която ускорява процеса на
хроничната
бъбречна недостатъчност
е известна от много години. Спортистите, които се занимават с
бодибилдинг и вдигане на тежести често имат повишени нива на
серумния креатинин в резултат на повишената мускулна маса. От друга
страна, употребата на ААС може да повиши серумния креатинин, урея и
пикочна киселина. Комбинирането на ААС и креатин, като хранителна
добавка, може също да причини тежко бъбречно увреждане. Случай на
тежък нефротичен синдром с дифузен мембранно-пролиферативен
гломерулонефрит при спортист, използващ ААС и креатин, се съобщава
от дълго време.
Тумор на Уилм, нетипичен при възрастни, е установяван при няколко
спортиста, употребяващи ААС. Освен това, стероидите са слаби
канцерогени, които могат да предизвикат туморен растеж или да
ускорят такъв растеж в присъствие на други канцерогени. Предполага
се, че дълготрайната употреба на ААС би могла да бъде приемана като
етиологична причина за появата на клетъчен карцином в бъбрека.
Има само няколко изследвания, показващи потенциалната връзка между
ААС и острата бъбречна недостатъчност (ОБН). Беше установено, че
злоупотребата със станозолол може да причини тежка холестаза и ОБН и
данните от бъбречната биопсия потвърдиха наличието но остра
тубуларна некроза. За ОБН, като усложнение на рабдомиолиза при
културист, използващ ААС, също се съобщава. Освен това трябва да се
обърне внимание на възможността за интерстициални нефрити, като
увреждащ ефект на злоупотребата с ААС. Хроничната хиповолемия, може
да усили процесите на бъбречно увреждане или електролитни нарушения.
Злоупотребата с ААС може да доведе до увеличени нива на калия,
натрия, калция и фосфатите, което в крайна сметка да предизвика
предсърдно и камерно мъждене.
Приложението на супрафармакологични дози анаболни стероиди за
продължителен период от време нарушава in vitro функционирането на
лимфоцитите на тимуса и слезката. Нандролонът и оксиметелонът
активират производството на провъзпалителни цитокини като IL-1β и
TNF-α, посредством човешки левкоцити от периферната кръв. Тези
цитокини са въвлечени в генезата на автоимунни и/или възпалителни
заболявания. За да се получи по-дълбоко разбиране на ефектите на
анаболните стероиди върху имунната система, са необходими бъдещи
експерименти, за да се охарактеризират други ефекти върху
клетъчно-медиираните и хуморалните отговори.
Най-честите странични ефекти при прием на анаболни средства са акне
и увеличено количество на определени бактерии. При лица,
злоупотребяващи с ААС, акнето обхваща предимно раменете и гърдите.
Пъпката, предизвикана от стероиди се разграничава от обикновената
младежка пъпка по това, че е по-голяма и по-лесно кърви. Обичайно
причинява силна болка. Когато употребата на анаболни средства се
прекъсне, акнето стихва, но продължава да е налице за известно
време. При това анаболните стероиди комбинирани с витамин В12
предизвикват най-тежката форма на акне (acne fulminans).
Освен добре известните им ефекти върху пилоро-себацейния апарат,
андрогените повлияват епидермалния растеж и диференциране.
Анаболните средства като тестостерон, нандролон, фенилпропионат,
оксандролон и други могат да причинят хирзутизъм при жените.
Съобщава се и за други странични ефекти като хипертрофия на мастните
жлези, с опадване на косата и алопеция.
Злоупотребата с анаболни средства може да доведе до
артериална хипертензия и тромбоза
поради техния ефект върху тромбоцитите и кръвосъсирващите фактори.
Повече информация за страничните ефекти върху съдовете е представена
в прозореца за взаимовръзки между анаболните средства и
сърдечносъдовата система.
Тестостеронът, мъжкият полов хормон, въздейства върху
централната и периферна нервна система
и предизвиква както анаболни (изграждщи тъканите), така и андрогенни
(маскулинизиращи) ефекти. Анаболните андрогенни стероиди (ААС) са
деривати на тестостерона. Почти всяка клетка в тялото притежава
рецептори за ААС и отговорът към тях зависи от локализацията и вида
на тъканта. Прилагани първоначално за лечение на хипогонадизъм,
анемии и определени психиатрични заболявания, АСС са използвани
широко от спортистите за повишаване на силата и мускулната маса, за
увеличаване на белтъчния синтез и броя на червените кръвни клетки,
както и за редуциране на телесните мазнини. АСС са особено популярни
в спортни дисциплини като професионален футбол, вдигане на тежести,
бодибилдинг и лека атлетика. Приложението на АСС е свързано с
повишени нива на раздразнителност, агресивност, личностови нарушения
и други психиатрични симптоми. АСС могат да предизвикат психологична
зависимост.
Психологичните ефекти на анаболните андрогенни стероиди, изявяващи
се под формата на висока степен на доминиране и агресивно
поведение, може да бъдат сметнати от спортиста като даващи
преимущество фактори по време на тренировка или спортно състезание.
Обаче, предозираното и дълготрайно приложение на анаболни андрогенни
стероиди увеличава също и нивото на раздразнителност, причинява
личностови нарушения и психиатрични синдроми. Високото ниво на
агресивност и липсата на контрол могат да доведат до унищожителни в
социално отношение ефекти, включително убийство и самоубийство.
Константин Докторов
19.10.2011 |
|
