![]() |
|||||
|
|
|||||
|
|
|||||
|
|
бета-2 агонисти
Селективните бета-2-адренорецепторни агонисти (или бета-2 агонисти)
са най-популярни като лекарства за астма или бронходилататори. Те са
медикаменти, които отпускат и отварят дихателните пътища (бронхите)
в белия дроб, които се стесняват по време на астматичния пристъп. Адреналинът и норадреналинът, мощни медиатори в симпатиковия дял на вегетативната нервна система, оказват своето въздействие чрез специфични рецептори (α1, α2 и β1, β2), локализирани в различни тъкани, включително скелетната мускулатура и мастната тъкан. Един β-агонист може да се опише като вещество, което стимулира β-рецепторите. Най-известните представители на β2-агонистите са кленбутерол и салбутамол, използвани предимно за лечение на астма и подобни бронхиални спастични пристъпи. Като се има предвид факта, че около 10-15% от олимпийските спортисти изявяват астматични синдроми, употребата на β2-агонисти е относително висока. β2-агонистите имат също анаболни и липолитични свойства. Поради относително малкото на брой странични ефекти, при приложението на β2-агонистите, те са считани от някои състезатели като ”безопасна” алтернатива на анаболните андрогенни стероиди. В този прозорец за взаимовръзка, може да се видят страничните ефекти на бета-2 агонистите върху избран орган или система на човешкия организъм.
Антиастматичната терапия с инхалационни бета-2 агонисти (IBAs) е
необходима за астматици, но не трябва да се използва при елитни
атлети, които не са астматици, поради възможни системни и странични
ефекти на IBAs.
Могат да предизвикат също зачервяване на лицето и палпитации. Макар и рядко срещани, по-сериозните странични ефекти включват:
Освен това, гърлото и горните дихателни пътища могат да бъдат раздразнени (влошавайки хриптенето).
Хормонни антагонисти и модулатори
Хормоните са молекули посредници, отделяни от жлезите с вътрешна
секреция, за да регулират специфични функции на организма като
кръвнозахарното ниво или мускулния растеж. Хормоните се свързват с
рецептори на клетъчната мембрана или с рецептори на клетъчното ядро.
В този смисъл, антагонистите и модулаторите на хормоните са
вещества, повлияващи тези ефекти чрез подтискане или стимулиране на
специфични рецептори и допълнително ускоряващи или забавящи
определени ензимни реакции.
Ароматазните инхибитори, селективните модулатори на естрогеновите
рецептори (SERMs), средствата, модифициращи миостатина и други
антиестрогенови вещества са основните класове, които са включени в
Списъка на забранените вещества за 2008 година.
Хормонните антагонисти и модулатори нямат ефект върху физическите постижения на спортистите. Злоупотребата им е основана на подтискането на страничните ефекти, причинени от злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди при мъжете. Злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди може да доведе до “гинекомастия” при мъжете, за която се правят опити да бъде намалена чрез използването на антиестрогени, понижаващи синтеза на женски полови хормони. По този начин, те имат широка гама от неспецифични странични ефекти. В този прозорец за взаимовръзка може да се видят страничните ефекти на хормонните антагонисти и модулатори върху избран орган или система на човешкия организъм. Странични ефекти:
Антагонистите и модулаторите на хормоните, специално селективните
модулатори на естрогеновите рецептори (SERMs), се използват основно,
за да прикрият злоупотребата с анаболни андрогенни стероиди (AAS).
Те не се използват за подобряване на спортните постижения.
Злоупотребата с хормонни антагонисти и модулатори е сериозно вмешателство в човешката ендокринна система. По-точно, въздействието върху клетъчната пролиферация и клетъчната регулация увеличава риска от сериозни заболявания.
Константин Докторов 19.10.2011 |
|
|||
|
I начало I за реклама I условия за ползване I контакти I |
|||||
|
Copyright © 2009 Chem-bg.com <The Life Science Portal>. Всички права запазени! |
|||||