началопатентилитературасофтуере-библиотеказакониинструментитемибази данниорганизацииблог новини

определение
 
забранени вещества
 
анаболни средства
 
хормони
 
Хормонни антагонисти и модулатори
 
Диуретици
 
Стимуланти
 
Наркотици
 
Канабиноиди
 
Глюкокортикостероиди
 
Алкохол
 
Бета-блокери
 
Подобряване на преноса на кислород
 
Химическо и физическо манипулиране
 
Генен допинг
 
Хранителни добавки
 

 

 


Допингът > Диуретици и други маскиращи вещества

 Диуретиците са продукти, които подпомагат елиминирането на течност от тялото. Те предизвикват загуба на вода чрез частично блокиране на реабсорцията й, т.е. увеличава се количеството на отделената урина. Мощните диуретици могат да увеличат обема на отделената на урината (диурезата) до около 6 литра на ден.   

Диуретиците включват вещества като:  

  • ацетазоламид, амилорид, буметанид, канренон, хлорталидон, етакринова киселина, фуроземид, индапамид, метолазон, спиронолактон, триамтерен и тиазиди като бендрофлуметиазид, хлоротиазид, хидрохлоротиазид
  • и други вещества с подобна химическа структура или сходни биологични ефекти.  

Те са забранени по време на и извън състезания, с изключение на дросперинон, който е разрешен. Диуретиците и другите маскиращи средства са пети по честота на употреба забранен клас вещества – 6.7% от положителните за допинг аналитични резултати по света. Най-често използваните вещества са фуроземид и хидрохлоротиазид – около 30% от всички употребявани диуретици.   

Маскиращите средства са химични съединения, които се използват с цел прикриване или „маскиране” на наличието на специфични забранени медикаменти, които се скринират при допинг анализа. Маскиращите средства имат потенциала да разрушават или прикриват забранени вещества в урината. Диуретиците могат да се считат за „маскиращи” средства, тъй като разреждат урината, което води до по-ниски нива на забранените вещества, отделяни от организма.

 

Начин на действие:

Бъбрекът е главният орган, през който се отделят медикаментите. Според антидопинговите правила се тества урината, защото тя е оптималната телесна течност за откриване на медикаменти. Бъбрекът регулира количеството на водата, натрия, калия и други електролити в организма. Диуретиците увеличават отделянето на натрий, калий и вода. Телесното тегло спада поради загуба на вода. При пациенти със сърдечна недостатъчност и други заболявания, предизвикващи натрупване на голямо количество телесна течност, диуретиците премахват този излишък. По своята химична природа, диуретиците са група съединения, които стимулират или инхибират различни хормони, които нормално присъстват в организма, с цел регулиране на производството на урина в бъбреците.   

Атлетите използват диуретици, за да намалят бързо телесното си тегло, особено в спортове с теглови категории и/или за да маскират присъствието на други забранени вещества чрез увеличаване на количеството на произведената и отделена урина.   

За да се справи с този проблем, антидопинговият контрол измерва специфичното тегло на урината на мястото, където е взета пробата като атлетът се задържа за друга проба, ако първата е недостатъчна като количество. Изключенията за терапевтична употреба са невалидни, ако урината на спортиста съдържа диуретик заедно с прагови или подпрагови нива за друго забранено вещество. Диуретиците се откриват лесно при анализ на проба от урина.

Състезателите понякога правят опит да разредят урината си като приемат фуроземид – медикамент, използван често в медицината за лечение на хипертензия и други сърдечносъдови заболявания. Причината да се злоупотребява с диуретици в спорта е  регулиране на телесната маса (бокс, вдигане на тежести и др.) и оформяне на релефа на мускулатурата (бодибилдинг). Телесната дехидратация, нарушенията на йонното равновесие в организма и специфичното действие на диуретичните медикаменти предизвикват редица биомедицински странични ефекти в човешкия организъм. В този прозорец за взаимовръзка може да се видят страничните ефекти на диуретиците върху избран орган или система на човешкия организъм.

 

 

Диуретиците имат способността да увеличават продукцията и отделянето на урина и са често използвани от състезателите, за да отделят забранен медикамент или да намалят бързо телесното си тегло. Въпреки това, загубата на течност през пикочните пътища, предизвикана чрез лекарствено-индуцирана диуреза, може да доведе до вътресъдово обемно изчерпване.  Прекомерната диуретична терапия в комбинация с увеличена ефидроза, обикновено води до дехидратация и хиповолемия, което е една от основните причини за хипокалиемия.     

За разлика от пациентите, спортистите не задържат излишни течности и поради тази причина употребата на диуретици води до неадекватна и опасна загуба на вода и електролити. Спортисти с дехидратация, предизвикана от диуретици, които тренират при по-висока температура се изтощават по-лесно. Хипотензията понякога може да бъде особено опасна. Употребата на диуретици обичайно води до ниски нива на калия в организма. Тежка симптоматична хипокалиемия обаче  се развива рядко, докато умерената по степен хипокалиемия е по-честа. Хипокалиемията причинява основно нарушения в неврологичните функции и сърдечни аритмии, дори сърдечна недостатъчност. Освен това, често наблюдавани са симптоми като мускулна слабост и мускулни крампи.     

От друга страна, прекомерната употреба на диуретици като спиронолактон, триамтерен и амилорид може да доведе до изключително високи нива на калия в кръвта. Хиперкалиемията може да причини животозастрашаващи аритмии. Съществуват данни, че серумен калий от 6.7 mmol/l може да предизвика продължителна камерна тахикардия. При това, повечето диуретици нарушават метаболизма на пикочната киселина и това може да предизвика болезнен пристъп на подагра.   

Като цяло, всички диуретици имат едни и същи странични ефекти:  
  • дехидратация
  • хиповолемия
  • мускулни крампи и
  • ортостатична хипотензия  

Биохимичните промени в нивото на калия (калиемия) могат да бъдат животозастрашаващи, ако бъдат внезапно предизвикани от диуретиците. Страничните ефекти включват също дехидратация, замайване, крампи, главоболие, гадене и увреждане на бъбреците. Други странични ефекти са прекомерната загуба на телесно тегло, ниско кръвно налягане, ниски или високи стойности на калия в кръвта, нарушения в сърдечния ритъм, системна алкалоза, понижена мускулна работа, мускулни крампи, увеличение на пикочната киселина в кръвта, преходна глухота, поради ниско ниво на кръвната захар (буметанид, етакринова киселина, фуроземид), и задълбочаване на диабета (тиазиди).

 

 

Константин Докторов                                                                                                        19.10.2011



I начало I за реклама I условия за ползване I контакти I

Copyright ©  2009 Chem-bg.com <The Life Science Portal>. Всички права запазени!