Други по-стари определения на допинга са следните: 

1. Допингът в спорта се дефинира като „прилагане или употреба от здрав индивид ... на всяко средство или вещество, което нормално не присъства в организма и/или на всяко физиологично вещество ... което е прието в необичайни, допълнителни количества и/или по неестествен път и/или по неестествен начин, ... с цел повишаване по изкуствен и нечестен начин на постиженията на този индивид по време на състезание” (първо определение за допинга, прието през 1963 г. от Съвета на Европа за извънучилищно образование) 
    
2. Допингът в спорта се състои в употребата на забранени вещества в нарушение на правилата на съответните спортни организации
   (Европейска конференция, 1984) 
    
3. Допингът в спорта се определя като: „прилагане на спортисти или спортистки или употреба от тяхна страна на фармакологични видове допингиращи средства или допингиращи методи 
   (Съвет на Европейската антидопингова конвенция от 16 ноември 1989 г.) 
    
4. Допингът се дефинира като наличието в човешкото тяло на вещества, които са забранени според листата, публикувана от Международния олимпийски комитет и/или международната организация, на която съответната спортна организация е член. Употребата на такива вещества, наличието им в проби от урина и кръв и употребата на методи с цел промяна на резултата от анализа на проби от урина и кръв са забранени. 
   (дефиниция на МОК - преди създаването на САДА) 
    
5. Допингът в спорта е преднамерената или неумишлена употреба от спортист на вещество или метод, забранени от Международния Олимпийски Комитет (МОК). Международната федерация по спортна медицина (FIMS) подкрепя забраната за употреба на допинг, за да предпази спортистите от: 
   • несправедливото предимство, което може да се придобие от тези спортисти, които употребяват забранени вещества или методи, за да повишат спортните си постижения
   • вероятните вредни странични ефекти, които някои вещества или методи могат да предизвикат В допълнение на етичните и здравни следствия, съпътстващи допинга, са възможни и потенциални нарушения на закона.
   Разпространението на много забранени вещества (напр. анаболните стероиди) е незаконно в редица страни, освен ако не е за медицински цели. Насърчаването или подпомагането на спортисти да употребяват такива вещества или методи не е етично и следователно също забранено. 
   (Официално изявление на Международната федерация по спортна медицина – преди създаването на САДА)

Световният антидопингов кодекс е основния документ, който осигурява рамката за хармонизиране на антидопинговата политика, правила и наредби в спортните организации и обществените институции. Той се прилага в съгласие с четири международни стандарта, чиято цел е да постигнат хармонизация сред антидопинговите организации в различни области: тестване, допинг-лаборатории, изключения за терапевтична употреба и Списък на забранените вещества и методи. Тази хармонизация е насочена към проблеми, възникнали от непоследователни и некоординирани действия, между които са: недостиг и неефективно използване на средствата, необходими за провеждане на научни изследвания и допинг тестове, липса на знания за специфичните вещества и процедури, използвани в практиката, както и нееднаквия подход при наказания на спортисти, уличени в употреба на допинг. На 5 март 2003 г. на Втората световна конференция за допинга в спорта, около 1200 делегати от 80 държави, Международният олимпийски комитет (МОК), Международният параолимпийски комитет, всички олимпийски спортове, националните олимпийски и параолимпийски комитети, спортисти, националните антидопингови организации и международни агенции единодушно се съгласиха да приемат Кодекса като основа за борба срещу допинга в спорта. Копенхагенската резолюция утвърди Световния антидопингов кодекс, който е публикуван на Втората световна конференция. Кодексът и международните стандарти влизат в сила от 1-ви януари, 2004 г. Mного държави не могат легално да прилагат един неправителствен документ, какъвто е Световният антидопингов кодекс. Съобразно с това правителствата на отделните страни изготвят международна конвенция под егидата на ЮНЕСКО, която им позволява да съгласуват своето законодателство с Кодекса. Това дава възможност да се постигне хармонизация на спортното и националното законодателство в борбата срещу допинга в спорта. На 19 октомври, 2005 г. генералната конференция на ЮНЕСКО приема първата Международна конвенция срещу допинга в спорта.

Официалният текст на Световния антидопингов кодекс е публикуван на английски и френски език. В случай на несъответствие между английската и френската версия се взема предвид английският вариант.