|
|
Допингът > Генен допинг
Генът е биологична единица на наследствеността и опростен код за
синтез на един протеин. В някои случаи тези гени са дефектни и
съдържат грешна информация, което води до липса на синтез или
обратното. В тези случаи генната терапия се опитва да поправи
дефектния ген. Но трябва да се има предвид вероятна злоупотреба в
спорта, ако е налице възможността например да се увеличат мускулните
протеини.
Следователно възможността за злоупотреба с генната терапия в спорта
кара Световната Антидопингова Агенция (САДА) да постави генния
допинг в списъка на забранените вещества. Той е определен като:
”не терапевтично използване на клетки, гени, генни елементи или
модулация на генната експресия, имащи способността да увеличат
спортните постижения” (САДА,
2008).
Въпреки това, не е толкова лесно да се манипулират тези гени. В
контекста на физическата активност, само няколко гена съдържат
информация за повишаващите издръжливостта или мускулната маса
протеини. Няма един единствен ”спортен” ген!
Има четири интересни гена отговорни за издръжливостта:
-
ангиотензин конвертиращ ензим (АСЕ), който може да бъде
вазоконстриктор или вазодилататор
-
еритропоетин (ЕПО), стимулиращ еритропоезата
-
пероксизомен пролифератор-активиран рецептор d (РРАRd), кодиращ
ензимите за окислението на мастните киселини
-
хипоксия-индуцирани фактори за промените в наличния кислород
Има три интересни мускулни гена:
-
механорастежен фактор (MGF), инсулиноподобен растежен фактор 1
(IGF-1), протеин свързващ инсулиноподобния растежен фактор
(IGFBP) за контрола върху мускулния растеж
-
хормон на растежа (GH, соматотропен хормон СТХ) за контрола
върху мускулната маса
-
миостатин/растежен диференциращ фактор (gdf-8) или трансформиращ
растежен фактор-b (tgf-b) като отрицателен регулатор на
мускулния растеж
Биомедицинските
странични ефекти на генния допинг могат да бъдат изведени само от
страничните ефекти на генната терапия и продуктите на модифицираните
гени. Следователно от клиничните изследвания може да се заключи, че
някои състояния на имунен дефицит, замърсяване с химикали и други
примеси от производствения и пречистващия процес, включително и
пирогени и вирулентни вируси, могат да представляват голям риск за
спортистите, използващи генен допинг. В този прозорец за
взаимовръзка може да видите страничните ефекти на генния допинг
върху избран орган или система на човешкия организъм. 
Общо прието е, че генният допинг е тясно свързан с генната терапия,
но той е нещо повече, той е следствие от прилагане на генни
технологии. Той започва с използването на специфични антитела за
стимулация или подтискане на генната експресия минава през
избирателното модифициране на клетка, ген или модулация на рецептор
и стига до специфичната регулация на генната експресия след генен
трансфер.
За трансфер на модифицирани гени в генома се използват различни
методи и преносители - така наречените вектори. Системите за пренос
на гени могат да се разделят на такива, използващи вируси и на
други, които не използват вируси. Още повече има ex vivo генен
трансфер, осъществен посредством специални прицелни клетки,
трансфектирани и трансплантирани обратно в организма. In vivo
методите за тансдукцията на гени чрез преносители в клетките на
човешкото тяло също са различни. Не-вирусните системи включват
инжектиране на гола ДНК под формата на плазмид или липофекцията,
която е инжектиране на липозоми, които носят ДНК, освен това има
електропорация или нуклеофикция - директното инжектиране на ДНК в
клетъчното ядро. Всичките не-вирусни вектори са сравнително лесни за
производство, не толкова скъпи и са по-малко токсични в сравнение с
вирусните вектори. Като резултат от генната модификация, ДНК синтеза
се стимулира или подтиска.
Генната терапия е все още далеч от това да бъде доказана и утвърдена
като метод за лечение. Появата на твърде много усложнения в рамките
на няколко опита говорят за липса на контрол.
На първо място има краткосрочни странични ефекти като тежък имунен
отговор водещ до смърт или развитието на състояния подобни на
левкемия. На второ място налице са дългосрочни странични ефекти,
произхождащи от липсата на контрол върху генната експресия.
Интегрираният ген продуцира своите вещества независимо дали са
необходими или не, например увеличеното количество на растежни
фактори не може да бъде спряно и може да повиши риска от тумори.
Злоупотребата с лекарства, съдържащи еритропоетин, е обичайно
обратима, ако приемът бъде спрян, но ако злоупотребата с
еритропоетин е постигната чрез интегриране на допълнителни гени,
които го кодират, еритроцитите се увеличават за цял живот. В
резултат сърдечносъдовите, тромбоемболични проблеми нарастват.
Константин Докторов
19.10.2011 |
|
