|
|
Допингът > Хормони
Хормоните осъществяват ендокринната регулация на човешките функции.
Те са химически посредници, продуцирани от ендокринни жлези и/или
ендокринни клетки в други органи (бъбрек, сърце и др.), чиито
секрети се отделят директно в циркулиращата кръв и се пренасят до
прицелните клетки. Там хормоните, след свързване с белтъчни клетъчни
рецептори, осъществяват своите ефекти. Главните ендокринни жлези в
организма са: хипофиза, щитовидна, околощитовидни и надбъбречни
жлези и панкреас, яйчници и тестиси. Хипоталамусът е основна част на
ЦНС, но също така продуцира хормони и се счита за невро-ендокринен
орган. Хипоталамусът има директна съдова връзка с предната хипофиза
– хипоталамусните нервни клетки секретират в тази портална система
няколко освобождаващи и инхибиращи хормона, които регулират
аденохипофизната секреция. Всеки от основните хипофизни хормони има
хипоталамусен освобождаващ хормон, често наричан освобождаващ фактор
или либерин (гонадолиберинът стимулира отделянето и на двата
преднохипофизни гонадотропни хормона, лутеинизиращия и
фоликулостимулиращия хормон).
Следните хормони и техните освобождаващи фактори както и други
вещества с подобна химична структура или подобен биологичен ефект са
забранени:
-
Eритропоетинът (ЕПО)
е гликопротеин, отделян от бъбреците (85%) и черния дроб (15%);
секрецията на ЕПО се стимулира от хипоксията.
-
Човешкият растежен хормон (hGH,
соматотропен хормон – СТХ) е пептид, секретиран от предната
хипофиза. Хипоталамичния соматолиберин и вероятно грелина
стимулират секрецията на СТХ. Освен директните си ефекти върху
прицелните клетки, СТХ стимулира и синтеза на инсулиноподобния
растежен фактор 1 (IGF-1) във всички тъкани. В повечето тъкани
IGF-1 има локални ефекти, но черния дроб го секретира в
циркулиращата кръв. Механорастежния фактор (MGF) е подвид на
IGF-1 и произлиза от същия ген. Експресира се в скелетните
мускули.
-
Гонадотропините, забранени само при мъже, са
лутеинизиращия хормон (ЛХ) и човешкия хорионгонадотропин (чХГТ).
ЛХ е гликопротеин, секретиран от предната хипофиза, който
регулира основно секреторната функция на тестисите и яйчниците.
Хипоталамусния гонадолиберин стимулира секрецията на ЛХ.
Човешкият хорионгонадотропин е плацентарен хормон. Наличието му
в плазмата и урината е един от най-ранните признаци на
бременността и е основа на тестове за ранна бременност. Малки
количества от чХГТ се секретират също от различни тумори и в
двата пола (туморен маркер).
-
Инсулинът се
секретира от β-клетките на Лангерхансовите острови в ендокринния
панкреас. Той влияе основно на въглехидратната, мастната и
белтъчната обмяна. Той е разрешен само за лечение на спортисти с
установен инсулинозависим захарен диабет.
-
Кортикотропинът (адренокортикотропен
хормон - АКТХ) се произвежда в предната хипофиза и регулира
секрецията на стероидните хормони от надбъбречната кора. Под
въздействие на различни стресиращи фактори, хипоталамусът отделя
кортиколиберин, който стимулира отделянето на АКТХ.
Повечето хормони са производни на холестерола (стероидни хормони)
или са производни на аминокиселини (адреналин, тиреоидни хормони) и
пептиди. В зависимост от природата и размера на молекулата,
хормоните се свързват със специфични рецептори, които са разположени
или на повърхността или в цитоплазмата/ядрото на прицелната клетка,
предизвиквайки поредица от вътреклетъчни промени, които реализират
техния физиологичен ефект. Като всички пептидни хормони, хормоните
включени в секция S2 на Списъка на забранените вещества, се свързват
с рецептори, локализирани на клетъчната мембрана, като много от тях
предизвикват отделянето на вътреклетъчен посредник (втори посредник)
който осъществява промените в клетъчните функции.
-
ЕПО въздейства
върху костния мозък и стимулира образуването на еритроцити.
Нарастването на броя на червените кръвни клетки повишава
количеството кислород, което кръвта може да пренесе до
скелетните мускули и други тъкани. Рекомбинантният ЕПО има
приложение в медицинската практика в лечението на анемия на
пациенти с бъбречни заболявания, рак или СПИН. Състезателите от
спортовете за издръжливост може да употребяват ЕПО, за да
повишат аеробния си работен капацитет.
-
Употребата на ЕПО от
здрави спортисти може да повиши вискозитета на кръвта, което
повишава риска от тромбоемболии. Съответно, злоупотребата с ЕПО
повишава опасността от артериална хипертония, инфаркт или
инсулт. Рискът се повишава допълнително от дехидратацията, която
често се наблюдава при продължителни натоварвания за
издръжливост.
 
-
Основните действия на СТХ
(hGH) са стимулиране на растежа и белтъчния синтез и
повишаване на секрецията на IGF-1 в таргетните тъкани. Освен
това СТХ мобилизира мазнините чрез директно липолитично
въздействие и има хипергликемичен ефект. IGF-1 има също анаболно
действие и играе важна роля в растежа на мускулите и костите, но
той е с по-слабо липолитично въздействие и има хипогликемичен
ефект. MGF е локална форма на IGF-1 и повишава мускулния растеж
и възстановяването на мускулната тъкан след силови натоварвания.
Намалената продукция на СТХ преди пубертета води до много нисък
ръст (хипофизно джудже). В медицинската практика рекомбинантния
СТХ се използва за лечение на пациенти с дефицит на растежния
хормон. В спорта СТХ се използва заради своите анаболни и
липолитични ефекти.
-
Докато ефективността върху повишаване на спортните постижения
все още не е доказана, данните показват, че употребата на СТХ от
здрави индивиди и спортисти води за кратък период от време до
нарушен глюкозен толеранс, промени в тиреоидните хормони,
повишаване на IGF-1, синдром на карпалния тунел и артралгии.
Рисковете от продължителната употреба на СТХ при спортисти не са
добре проучени, но пациентите с акромегалия, които имат хронично
високи нива на ендогенен СТХ, може би са най-точния модел на
спортист, който приема допълнителни количества от хормона, при
наличие на нормални концентрации на СТХ в организма.
Пролонгираното въздействие на повишените нива на СТХ и IGF-1
водят до директни структурни и функционални тъканни увреди и до
развитието на вторични системни заболявания. Клиничната картина
на акромегалията варира от слабо изразени прояви на нарастване
на крайните части на лицето и крайниците, увеличение на меките
тъкани, артралгии, сънна апнея и хипергликемия на гладно до ясно
изразени остеопороза, захарен диабет, хипертензия,
кардиомиопатия и сърдечна и дихателна недостатъчност.
Епидемиологични изследвания показват, че нива на IGF-1 около
горната граница на нормата, при здрави възрастни хора, може да е
свързана с повишен риск от простатен и колоректален рак и от рак
на млечната жлеза. Смъртността от свързани с рака усложнения е
повишена при пациенти с акромегалия.
-
При мъжете ЛХ стимулира
продукцията на тестостерон от Лайдиговите клетки. Тъй като чХГТ
оказва своите физиологични ефекти чрез същия рецептор като ЛХ,
той има и същите ефекти върху репродуктивната система като ЛХ.
Гонадотропните хормони и гонадолиберина се използват за диагноза
и лечение на хипогонадизъм, аменорея и инфертилитет. чХГТ се
използва от спортистите, за да повишат ендогенната си продукция
на тестостерона, особено след завършване на цикъл с ААС.
-
Прилагането на чХГТ може
да причини гинекомастия и някои от другите странични ефекти на
ААС при мъже. Едновременната злоупотреба с чХГТ и ААС води до
влошаване на качеството на спермата на спортисти.
-
Инсулинът има
анаболни, липогенни и хипогликемични ефекти. Той понижава
кръвната захар, защото стимулира преместването на глюкозните
преносители от цитоплазмата на мускулните и мастните клетки към
клетъчната мембрана, повишавайки по този начин навлизането на
глюкозата в клетките, гликогеносинтезата и вътремускулните
енергийни резерви. В медицинската практика инсулинът се използва
за лечението на тип 1 захарен диабет. Някои спортисти
употребяват инсулина, за да повишат мускулния растеж и подобрят
мускулната си издръжливост.
-
Злоупотребата с инсулин от
спортисти, като повишаващ постиженията медикамент, може да
предизвика хипогликемия и хипогликемична кома. Рискът от кома
нараства при предозиране, използване на инсулин при повишена
физическа активност или при неадекватна диета. Симптомите на
хипогликемията включват изпотяване, възбуда, чувство на глад,
тремор, когнитивни аномалии, конвулсии, летаргия и др. Ако не се
лекува спешно, хипогликемията може да завърши с кома, мозъчни
увреждания и смърт.
-
АКТХ повишава
основно секрецията на глюкокортикостероидите и адреналните
андрогени от надбъбречната кора. АКТХ се използва за диагноза на
някои типове на надбъбречна недостатъчност и като
противовъпалително средство. Някои спортисти може да използват
АКТХ, за да повишат секрецията на ендогенните глюкокортикоиди.
-
Изкуствено повишените нива на АКТХ при
злоупотреба от здрави индивиди може да доведе до болестта на
Иценко-Кушинг. Освен другите странични ефекти от повишените
концентрации на ендогенните глюкокортикоиди, секрецията на
надбъбречните андрогени също ще се повиши и може да има
маскулинизиращ ефект при жените.
Употребата и злоупотребата с хормони от здрави
индивиди може да причини ендокринен дисбаланс и да доведе до
множество опасни за организма странични ефекти. В този прозорец за
взаимовръзка може да се видят страничните ефекти на хормоните и
свързаните с тях вещества върху избран орган или система на човешкия
организъм.
Много спортисти използват няколко допингиращи вещества едновременно
или в разнообрази комбинации, при което увредите могат да бъдат
по-тежки, а последиците твърде непредвидими.
Константин Докторов
20.10.2011 |
|
