Допингът > Глюкокортикостероиди

Глюкокортикоидите са естествено синтезирани стероидни хормони или синтетични съединения, които подтискат възпалението. Естествените глюкокортикоиди се произвеждат в надбъбречните жлези, които се намират точно над бъбреците. Частта от надбъбречните жлези, наречена кора, е мястото, където се синтезират глюкокортикоидите. Физиологично те участват в няколко метаболитни регулации, преди всичко на глюкозата и липидния метаболизъм. 

Глюкокортикоидите се използват за спиране на възпалителния процес. Възникването на възпалителният процес в човешкото тяло има полезна цел, а именно като защитна реакция срещу увреждането или нараняването на тъканите. Възпалението е създадено да изолира причината за дразнене, да заличи предполагаемия нашественик и да възстанови заобикалящата увредена тъкан. 

Глюкокортикоидите се различават от придобилите лоша слава анаболни стероиди, които някои спортисти използват за увеличаване на мускулната си маса и сила. Нещо повече - глюкокортикоидите са катаболни стероиди.   

Глюкокортикоидите и минералкортикоидите са наричани с общото име кортикостероиди. Те всички имат общ стероиден скелет, но се различават по групата свързана с C17 позиция или по посоката на тази група. Хидрокортизонът, противовъзпалително лекарство, е най-често използвания глюкокортикоид. В допълнение към естествените кортикостероиди (кортизол, деоксикортон, хидрокортизон) бяха създадени синтетични стероиди. С тези аналози учените се опитват да отделят глюкокортикоидния от минералкортикоидния ефект. Най-изучаваният и използван глюкокортикоид е кортизола.

Спортистите злоупотребяват с глюкокортикоидите заради техния релаксиращ ефект върху дихателните пътища и, при по големи дози, техния обезболяващ ефект. Отворените дихателни пътища и променения праг на болка дават възможност на спортистите за по-добра тренировка и по-добри спортни постижения. В този прозорец за взаимовръзка може да видите страничните ефекти на глюкокортикостероидите върху избран орган или система на човешкия организъм.

Механизмът на действие на глюкокортикоидите включва пасивната им дифузия през клетъчната мембрана и основното им взаимодействие с техните вътреклетъчни рецептори. Хормон-рецепторният комплекс навлиза в ядрото на клетката и регулира транскрипцията на някои гени. По този начин той намалява синтеза на медиатори на възпалението като цитокини и протеази. Той, обаче, увеличава синтеза на друга молекула като липокортина, който може да намали активността на фосфолипаза А2 и количеството на арахидоновата киселина, която е прекурсор на синтеза на простагландини и левкотриени, участващи във възпалителния процес.

Когато се прилагат по кръвен път, глюкокортикоидите повлияват различни системи от човешкото тяло.  

Възможните остри странични ефекти включват:

• задръжка на течности,
• хипергликемия и
• промяна в настроението.  

• системни инфекции, дължащи се на имуносупресията и
• скелетно-мускулни проблеми (например остеопороза, разрехавяване на съединителната тъкан и отслабване на мускулите, костите и лигаментите).  

• кожни заболявания,
• катаракта,
• сърдечносъдови (хипертензия),
• метаболитни (подтискане на растежа, увеличен апетит и тегло или диабет) и/или
• психиатрични разстройства (депресия).  

Константин Докторов                                                                                                        19.10.2011

I начало I за реклама I условия за ползване I контакти I

Copyright ©  2009 Chem-bg.com <The Life Science Portal>. Всички права запазени!