Допингът > Наркотици

 Наркотиците се считат за вещества и лекарства, които са способни да променят психическото и физическото състояние на организма в широк диапазон от сън и пълно обездвижване до еуфория и възбуда. Това широко известно тълкуване на думата наркотици, следователно, е свързано повече със симптомите, наблюдавани при специфичното действие на наркотичните вещества. В науката и медицината, наркотичните ефекти на различните вещества се определя по-точно на основата на химическата им структура и биологичните механизми, предизвикващи промени в човешкия организъм. 

Един наркотик е пристрастяващо лекарство, което намалява болката, предизвиква сън и може да промени настроението или поведението. В медицината аналгетичен наркотик означава опиоид, което представлява всяко естествено, полусинтетично или синтетично вещество, действащо фармакологично подобно на морфина – основната съставка на естествения опиум. Опиоидите са класифицирани в Списъка на забранените вещества и методи на САДА  като наркотици. В някои държави наименованието наркотици се отнася и до кокаина, който химически не е наркотик. Друга група вещества, неправилно наричани наркотици, са симпатикомиметиците. Те като цяло са лекарства, активиращи централната нервна система посредством действието на катехоламините (адреналин и норадреналин) и се класифицират в списъка на забранените вещества и методи на САДА  като стимуланти. Третата група се състои от вещества, способни да предизвикат психични промени като тези при развитието на психоза. Тези вещества се наричат психомиметици или психоделици, или халюциногени. Сред психомиметиците, единствено канабиноидите са поставени в списъка на САДА  като отделна група вещества.  

Морфинът и кодеинът са естествени фенантренови алкалоиди, налични в опиума и се извличат сред още 20 други алкалоиди от незрелите макови пъпки (Papaver somniferum). Съдържанието на опиум в маковата пъпка е около 10% за морфина, 0.2%  за кодеина, 10% за носкапина (наркотин) и около 5% за папаверина. Носкапинът и папаверинът са изохолинови алкалоди. Като цяло фенантреновите производни на опиума показват аналгетични свойства, докато изохолиновите производни изявяват спазмолитични свойства. 

Опиоидите действат посредством опиоидни рецептори, разположени както в централната нервна система, така и в периферията. Основният ефект на опиоидите, обаче, е модификацията на активността на централната нервна система. Периферното действие на аналгетичните наркотици е отчасти свързано с ефектите на хистаминовото освобождаване след приложение на наркотици.

 Наркотиците са вещества, водещи до облекчаване на болката и промяна в настроението. Употребата на болкоуспокояващи е честа в спорта, особено при атлети, участващи в контактни спортове. В допълнение, наркотичните аналгетици могат да намалят тревожността, евентуално подобрявайки представянето на спортни прояви, при които допълнителното безпокойство може да повлияе отрицателно на финия двигателен контрол, например стрелба с пистолет и стрелба с лък. В този прозорец за взаимовръзка може да се видят страничните ефекти на наркотиците върху избран орган или система на човешкия организъм.

 Опиоидите действат посредством ендогенните опиоиди – ендорфини, енкефалини и динорфини, които модулират реактивността на централната нервна система. Хероинът и морфинът се свързват със същия тип рецептори, с които и тези ендогенните опиоиди, които водят до намалена възбудимост на невроните. Тези рецептори се различават по фармакологичните си свойства, местоположение и в специфичния си отговор към различни опиоидни пептиди. Ендорфините се свързват с μ-рецепторите, изявявайки аналгетични ефекти, респираторна депресия, констипация и еуфория. Еуфоричният ефект може да бъде усилен чрез включването на ГАМК-инхибиторни неврони от вентралната зона на тегментума, повишавайки допаминовото освобождаване. Повишеното количество допамин в мозъчната система за възнаграждение, даващо чувството за удоволствие и еуфория, вероятно е в основата на механизма, отговорен за приема на наркотиците и пристрастяването към тях. Енкефалините се свързват с δ рецептори с аналгетични ефекти. Динорфините действат главно посредством κ рецептори, отключващи дисфория.  

Наркотиците на основата на опиума действат само симптоматично. Основното медицинско приложение на морфина е намаляването на болката. Морфинът не се натрупва в организма. Кодеинът, класифициран като относително слаб аналгетик се прилага като противокашлично и обезболяващо лекарство. Употребата на обезболяващи е честа в спорта, особено сред спортисти, участващи в бойни спортове. Повишеният праг на поносимост към болка, предизвикан от опиоидите, позволява по-добра спортна изява. Като резултат на намаленото усещане за болка, по-голямото усилие, приложено от спортиста, може да доведе до някои травми и наранявания на организма на атлета. В допълнение, наркотичните аналгетици могат да намалят тревожността и да подобрят представянето в спортни дисциплини, при които прекаленото безпокойство може да повлияе отрицателно върху финия двигателен контрол (стрелба с пистолет, стрелба с лък и др.).

Страничните ефекти на опиоидите върху централната нервна система включват следните симптоми:

• успокояващо действие (сънливост, неспособност за концентрация, замъгляване на съзнанието),
• дисфория (намалена физическа активност, апатия, летаргия),
• еуфория,
• респираторна депресия (от периодично дишане до респираторен арест),
• намален обем на урината,
• понижена телесна температура (подтисната функция на хипоталамуса),
• гадене и повръщане,
• свиване на зениците,
• понижен тремор на мускулите (повишавайки активността на задръжните неврони, медиирани чрез ГАМК-рецептори),
• брадикардия,
• физическа и психическа зависимост.

Константин Докторов                                                                                                        19.10.2011

I начало I за реклама I условия за ползване I контакти I

Copyright ©  2009 Chem-bg.com <The Life Science Portal>. Всички права запазени!