началопатентилитературасофтуере-библиотеказакониинструментитемибази данниорганизацииблог новини

определение
 
забранени вещества
 
анаболни средства
 
хормони
 
Хормонни антагонисти и модулатори
 
Диуретици
 
Стимуланти
 
Наркотици
 
Канабиноиди
 
Глюкокортикостероиди
 
Алкохол
 
Бета-блокери
 
Подобряване на преноса на кислород
 
Химическо и физическо манипулиране
 
Генен допинг
 
Хранителни добавки
 

 

 


Допингът > Подобряване преноса на кислород

 Като допинг, подобряването на преноса на кислород включва кръвен допинг и употребата на изкуствени преносители на кислорода. То включва също и еритропоетина, но тази субстанция е представена в друго подменю на този сайт. 

Кръвният допинг представлява прилагането на червени кръвни клетки на спортист, за да се увеличи транспортния капацитет на кръвта. Кръвният допинг включва техники, прилагани по не-медицински причини на здрави спортисти, с цел да се подобри транспортния капацитет на кръвта и увеличи кислородната доставка към мускулите, особено в условия на повишени кислородни нужди по време на физическо натоварване. 

Кръвният допинг включва употребата на автоложна, хомоложна или хетероложна кръв или на еритроцитни продукти от всякакъв произход и е забранен в спорта. Също така изкуственото усилване на поемането, транспорта или доставянето на кислород е забранено, включително, но не само, перфлуорохимикали, ефапроксирал (RSR13) и модифицирани хемоглобинови продукти (напр. основани на хемоглобина кръвни заместители, микроинкапсулирани хемоглобинови продукти). 

Примерите включват инжектирането на спортист с чужди червени кръвни клетки; взимане на собствена кръв два до три месеца преди състезание, съхраняването й и след това преливането й обратно, след като тялото вече е компенсирало загубата на кръвен обем, което в крайна сметка води до повишен обем на кръвта.

 Средствата и методите за подобряване на преноса на кислород, включват преливане на хомоложни, автоложни и хетероложни червени кръвни клетки, както и приложение на  рекомбинантен еритропоетин (ЕПО) и се използват от някои спортисти за подобряване на спортните резултати, особено в спортовете за издръжливост. В този прозорец за взаимовръзка може да се видят страничните ефекти на средствата и методите за подобряване на преноса на кислород върху избран орган или система на човешкия организъм.

 

Спортистите използват кръвния допинг, защото колкото е по-висок кислородния капацитет на кръвта, толкова е по-висока и издръжливостта. Кръвният допинг значително допринася за повишаване на издръжливостта при бегачи на дълги разстояния, колоездачи и плувци. Съобщава се, че кръвния допинг може да доведе до

  • 7% увеличение на хемоглобина,
  • 5% увеличение на VO2max,
  • 34% увеличение на времето до изтощение при 95% VO2max  и
  • 44-секундно подобрение на пробега на 5 мили разстояние на тредмил.  

Спортовете за издръжливостта най-често са свързвани с кръвния допинг, който включва преливане на червени кръвни клетки от донор (обикновено хомоложен), за увеличаване на количеството на наличния хемоглобин, който е  нужен за транспорта на кислорода до мускулите (и по този начин подобряващ спортните постижения). Въпреки демонстрираната ефективност на кръвния допинг за подобряване на спортните постижения, той изисква инвазивни манипулации и има опасност материалите от кръвопреливането да бъдат регистрирани от анти-допинг властите. Нещо повече, има здравен риск свързан с кръвопреливането. Дори в условията на болничната обстановка, може да се появи значителен риск от хемолитична реакция, свързана със сгрешена кръвна група или сепсис, дължащ се на бактериална инфекция вследствие на кръвопреливането.   

Все още няма абсолютно надеждни тестове за регистриране на кръвния допинг. Изкуствените кислородни преносители и кръвни заместители са създадени да служат като временни заместители на кръвопреливането с червени кръвни клетки. Тези средства са основани на модифициран хемоглобин от перфлурокарбони. Изкуствените кислородни преносители са резултат на огромни усилия в разработването на продукти, които да отговорят на световния недостиг на кръводарители.  Те са разработени като заместители, които да изпълняват функцията на еритроцитите за транспорт на кислорода ,обикновено по време на операция и травми.   

Перфлурокарбоните са химически синтезирани съединения със скелет от флуорни атоми. Те могат да разтворят големи количества газове, като кислорода  - дори 100 пъти повече кислород на единица обем,отколкото плазмата. Терапевтичната цел в медицината е да осигури временно доставка на кислород до мозъка и другите тъкани при пациенти с масивна загуба на кръв, чиито жизнени показатели са опасно нарушени.   

Бременност 
Като допинг, желаният ефект от бременноста е да се увеличи сърдечният капацитет през първите месеци на бременността. След това има повишение на кръвния обем, увеличение на червените кръвни клетки и хемоглобина. По този начин усиленият транспорт на кислород  до мускулите повишава с 10% физическия работен капацитет. Рискът произхожда от уязвимостта на плода, започваща с третия месец на бременността. Един плануван аборт след ключово спортно събитие, представлява значителен риск за жените, ако се извърши в неболнична обстановка от неопитен персонал. Може също да има и значителен психологически ефект.

 

Основните странични ефекти на кръвния допинг включват:

  • образуване на кръвни съсиреци,
  • претоварване на кръвоносната система,
  • увреждане на бъбреците от алергични реакции и
  • пренасяне на инфекциозни болести като HIV  

Други странични ефекти:
  • обрив,треска и шок, дължащи се на алергична реакция,
  • метаболитен шок,
  • остра хемолитична реакция с увреждане на бъбреците, ако се използва кръв с неправилно определена кръвна група,
  • късна реакция на кръвопреливането, изявяваща се с треска и жълтеница (потенциално застрашаващи живота) и
  • предаване на инфекциозни заболявания (вирусен хепатит и СПИН).    

Дори при стандартни болнични условия, риска от инфекции с патогени като HIV и хепатит, както и от реакции на кръвопреливането, изискват детайлно и внимателно изпълнени процедури. Неконтролираното кръвопреливане на кръвни продукти може да увеличи този риск. В допълнение, покачването на хематокрита над физиологично допустимите норми, води до покачване на кръвния вискозитет, риска от тромбоемболии и миокарден инфаркт.   

 

Изкуствени кислородни преносители

Страничните ефекти на изкуствените кислородни преносители значително варират и включват:
  • треска,
  • намаляване на броя на тромбоцитите,
  • хипертензия,
  • вазоконстрикция,
  • дразнене на стомашно-чревния тракт,
  • влошена кислородна доставка,
  • увреждане на бъбрека и
  • претоварване с желязо.  

Високо периферно и пулмонално налягане може да се наблюдава под влияние на изкуствените кислородни преносители. Когато кислородната концентрация в тъканите е висока, хипероксичният артериоларен рефлекс може да намали броя и диаметъра на функционалните капиляри, за да се избегне оксидативно увреждане на тъканите, като по този начин се увеличава съдовото съпротивление.   

Нещо повече, кислородните преносители на базата на хемоглобин, намаляват осъществената от азотния окис вазодилатация в артериолите и капилярите. Други странични ефекти са от страна на стомашно-чревния тракт, проявяващи се с увеличен тонус на чревните сфинктери, флатуленции и метеоризъм. Бъбречната интоксикация, дължаща се на  филтрацията на хемоглобинови мономери и последващата тубулна некроза, създават потенциално фатална странична реакция на тези субстанции. Кръвните продукти получени от хемоглобин от човешки или говежди произход могат да съдържат инфекциозни агенти, като вируси или да доведат до имунни реакции в реципиента.   

Страничните ефекти, свързани с  използването на перфлурокарбоните включват грипоподобни симптоми с треска и миалгия. Перфлурокарбоните се свързват също с хепатоспленомегалия с последваща органна недостатъчност и влошаване на механизмите на имунна защита.   
Други странични ефекти могат да бъдат:
  • поява на алергична реакция,
  • повишаване на телесната температура над 40°C,
  • треска и настинка,
  • диария,
  • интоксикация на бъбреците, черния дроб и белите дробове (лезиите са необратими в повечето случаи),
  • кръвни инфекции, ако препаратите са бактериално заразени ,
  • тежки състояния като емболия и тромбоза (тромбоцитопения),
  • риск от СПИН, ако се използват общи игли,
  • образуване на газова емболия след инжектиране в кръвоносните съдове.

 

Константин Докторов                                                                                                        19.10.2011



I начало I за реклама I условия за ползване I контакти I

Copyright ©  2009 Chem-bg.com <The Life Science Portal>. Всички права запазени!