Възрастови особености на кожата и стареене

Процесът на стареене на кожата протича по следния начин. Кожата на новороденото е нежна, гладка, сочна, бледорозова и без бръчки. Това се дължи на следните фактори:

·        eпидермата и особено спинозния и роговия слой са слабо развити и са много по-тънки, отколкото в зряла възраст;

·        дермата е също по-слабо развита, а колагенните и еластичните влакна имат по-нежен строеж;

·        меланинът е в по-малко количество;

·        космените фоликули са по-слабо развити и космите по-нежни;

·        мастните жлези са също по-слабо развити, но след пубертета техния брой и големина се увеличават;

·        апокринните потни жлези липсват; водно-липидната мантия е слабо изразена;

·        водното съдържание в кожата е увеличено, което е и причина за добрия тургор и липсата на бръчки;

·        кръвоснабдяването и кръвонапълването са по-силно изразени отколкото в зряла възраст, което дава розовия цвят на детската кожа.

Пубертетът е преходният период от детството към зрялата възраст от гледна точка на половото развитие. Наред със всички характерни промени настъпващи тогава, кожата и нейните придатъци също се изменят съществено. Израстват космите в подмишничната и гениталната област. Оформя се и границата на окосмяване по главата. Мастните жлези през този период са със силно стимулирана секреция. Това обстоятелство, заедно с усиленото вроговяване на фоликулярните отвърстия довежда до образуване на комедони и последващо акне, което е физиологично явление, тъй като се наблюдава у всички подрастващи.

Апокринните потни жлези започват да секретират по време на пубертета и предават специфичния мирис на потта, което се дължи на някои съдържащи се в нея мастни киселини. Значително се активират и екринните потни жлези, особено по дланите и ходилата.

След 25-та година способността на кожата да съхрнява необходимата влажност намалява с близо 46 %, съдържанието на мазнини в кожата се редуцира с 25 %, а белтъчините в кожните клетки – до 60 %.

Така годините променят същата тази кожа, като тя става тънка, суха, набръчкана, потъмняла. Към възрастта 30-40 години кожата намалява еластичността си, изсъхва епидермиса, увеличава се на места роговата субстанция, като се образуват брадавицовидни издатини – старчески брадавици. След 30-те кожата губи близо 25 % кислород, а на 40 години почти 50 %.

Поради намалената обмяна на веществата в кожата настъпват дегенеративни промени, които се изразяват в следното:

·          в епидермата намалява активното делене на клетките и като резултат тя атрофира и изтънява. Така с течение на времето кожата изтънява, вроговява се, набръчква се и потъмнява;

·          меланинът се натрупва неравномерно в кожата, като на места се образуват подобни на лунички пигментации, а на други – звездовидни депигментации. Кожният пигмент се увеличава и се натрупва на места като по-малки или по-големи тъмни петна, характерни за възрастните хора.;

·          в дермата активноста на клетките (фибропластите) също намалява, което предизвиква изтъняване на колагенните и еластичните влакна, намаляване на тяхното количество, натрупване и последващо слепване и калцифициране (отлагане на калций в тях). Влакната от успоредни по между си, започват да се преплитат, като се променя не само текстурата и плътността на новата мрежа, но и химичният и състав. В следствие на това се получава видоизменен колаген, който постепенно надделява над първичния. Основната субстанция се увеличава, но става по-малко вискозна. Роговият слой се удебелява и се появяват бръчки.

·          кръвоснабдяването е значително намалено, поради атеросклеротични промени в кръвоносните съдове;

·          водното съдържание в кожата силно намалява, а оттам и нейният тургор;

·          космените фоликули започват да атрофират, космите изтъняват и побеляват, лесно изпадат, постепенно се разреждат, стават чупливи;

·          мастните жлези постепенно атрофират, настъпва хипофункция и като резултат намалено отделяне на себум - кожата изсъхва.;

·          потните жлези намаляват отделянето на пот поради атрофични промени, кожата става дехидратирана;

·          рецепторите на кожата се увреждат и сензитивността намалява.

Същестуват различни теории за обясняване процесите на стареене на кожата: ендокринна, имунологична, молекулярно-генетична (нарушена репликация на ДНК) и др. Напоследък голямо значение се отдава на т.нар. свободни радикали – силно реактивни молекули като свободният кислороден йон, хидрооксилен анион, водороден прекис и др. Те се срещат нормално в кожата, но от различни въздействия (UV лъчи, тютюнев дим, храни, токсини от въздуха и др.) тяхното ниво в клетките се увеличава. Резултатът от натрупването им е верижно клетъчно увреждане, което води до дегенерация, състаряване и разболяване, даже и рак. Реактивните свободни радикали увреждат поне по четри начина клетката:

·          разрушаване на клетъчната стена, водещо до смърт на клетката;

·          разрушаване на клетъчните органели, водещо до влошена жизненост, различни болести и преждевременно състаряване поради хипо- и дисфункция;

·          осъществяват реакции с ДНК в ядрото, като я разрушават, което води до много сериозни проблеми в разкодирането на генетичната информация и евентуално злокачествено израждане (заболяване от рак);

·          реагират с ензими, белтъци, липиди и други, което води и до образуване на токсични продукти в клетките.

Тялото има собствени антиоксиданти, но те не винаги са в състояние да се справят с обременената околна среда и с нейните непрекъснато увеличаващи се негативни фактори.

Свободните радикали могат да бъдат до голяма степен неутрализирани от някои антиоксиданти, каквито са витамините А, Е и С, някои минерали и др.

За една от причините за стареенето се считат и токсините, продуцирани в червата на човека и поемани от заобикалящата ни все по-агресивна и замърсена околна среда. Затова се препоръчва неутрализирането им с премане на българско кисело мляко, храна богата на витамини антиоксиданти и баластни вещества.

Наред с кожата всички органи в организма застаряват: сърце, бели дробове, черен дроб, бъбреци, включително и нервната система. Намалява излъчването на отпадъчни продукти и това води до интоксикация на организма и до стареене на целия организъм. Кожата особено застарява в следствие изхабяване на жлезите с вътрешна секреция, специално на половите жлези, което се придружава със забавяне на кръвната циркулация; храненето на тъканите страда, кожата и подкожната тъкан намаляват своята жизненост. За изхабяване на кожата и нейното преждевременно стареене допринасят и слънчевите лъчи. Доказано е, че 2/3 от стареенето на кожата е свързано с ултравиолетовата (UV) радиация. Този процес се нарича фотоиндуцирано стареене.

Не малка роля за стареенето има нервната система и психиката. Повечето от признаците на застаряването са привидни, въобръжаеми, отколкото реални. С право казват, че старостта прави повече бръчки на духа, отколкото на лицето. Всички хора не застаряват еднакво. Ето защо намираме понягога застарели хора на 40 години, дори и преди това, а в други случаи много по-възрастни хора запазват младенческия си тонус и душевната си бодрост. Веселите, жизнерадостни хора се запазват по-дълго време млади, обратното стресът, скърбите и неприятностите в живота състаряват преждевременно човека. Доказано е, че приятните изживявания оказват благоприятно влияние върху биохимичното състояние на клетките и особено върху кожата.

Смята се, че застаряването се проявява в организма чрез прогресивна склероза на тъканите. Тези промени засягат и кожата. Измененият се колоидното състояние на протоплазмата на клетките, въобще на съставките на кожната тъкан. Това е неизбежен, невъзвратим процес, причините на който са обект на много изследвания. По законите на диалектиката от своето раждане човекът носи в себе си факторите на застаряването. Важното е да се отстранят всички причини в нас и около нас, които ускоряват процеса на застаряването. Разбира се трябва да се вземат предпазни мерки още преди появата на първите признаци на застаряването. Преди всичко особено внимание трябва да се обърне за грижите за запазването на здравето на целия организъм. Важно значение в това отношение имат рационалното хранене, режимът на труд, почивка и забавление, двигателния режим, хигиената, закаляването на организма и въобще начина на живот.

Наред с общите хигиенни мерки, укрепващи организма, необходими са и редица профилактични и лечебни мероприятия. Тук на помощ идва козметиката с нейните методи и средства.

Борбата със стареенето на кожата и търсенето на средства за забавяне на този естествен процес и за стимулиране на кожната дейност е най-важния проблем в съвременната козметология. Преждевременното състарявате на кожата може да се забави, когато се полагат необходимите грижи за нейното поддържане и се употребяват подходящи препарати. Съвременните козметични средства, от една страна предпазват кожните клетки от вредното влияние на различните външни фактори, а от друга – снабдяват кожата с някои недостигащи и вещества. Тези вещества са необходими за нормалното протичане на различните биохимични и физиологични процеси в нея. Освен това те стимулират жизнената дейност на кожата, конкретно изразено в обилен приток на кръв към кожните клетки. Същевременно тези препарати почистват кожата и отстраняват някои нейни недостатъци, като пъпки, петна, лунички и др.

Константин Докторов