Фактори ускоряващи стареенето на кожата

Фактори, които увреждат кожата и ускоряват нейното стареене.

Видът и състоянието на кожата зависят от една страна от много външни фактори, защото тя е в пряк досег с външната околна среда, а от друга страна от състоянието на целия организъм и отделните негови вътрешни органи. Затова най-общо разделяме на две групи факторите, които и влияят: външни (екологични) и вътрешни.

Екологични (външни) фактори.

Външните фактори, които увреждат кожата и ускоряват нейното стареене биват физични, химични и биологични. Обикновенно те действат комплексно, но най-често един от тях е непосредствената причина за възникване на увреждането, а останалите допринасят за окончателното му развитие.

а) Физични въздействия.

Физичните фактори биват механичви, термични и лъчеви.

Механичните дразнения на кожата предизвикват развитието на хиперкератоза (свръхвроговяване). Такива са например мазолите, които се получават при продължително триене и притискане на кожата.

Термичните влияния са в зависимост от силата, естеството и продължителността на въздействие на термичния агент. Мног високата или ниска температура могат да предизвикат зачервяване, поява на мехури, а даже и умъртвяване на кожата, а понякога и на подлежащите тъкани.

От лъчевите увреждания най-чести и най-опасни са тези предизвикани от прекомерното въздействие на ултравиолетовите (UV) лъчи. Затова и на тях ще обърнем специално внимание.

За целта ще се запознаем с електромагнитвия слънчев спектър и неговото биологично въздействие върху кожата.

Таблица: Спектър на слънчевата светлина.

Електромагнитен спектър		Дължина на вълната l, nm
Космически лъчи		под 0,0001
g-лъчи		0,0001-0,1
Ренгенови (Х) лъчи		0,1-100
	С	100-280
Ултравиолетови (UV) лъчи	В	280-320
	А	320-400
Видима (VIS) светлина	виолетова	400-435
	синя	435-480
	зелено-синя	480-490
	синьо-зелена	490-500
	зелена	500-550
	жълто-зелена	550-575
	жълта	575-585
	оранжева	585-620
	червена	620-760
Инфрачервени (IR) лъчи		760-100 000

Слънчевите лъчи с дължина на вълната до 280 nm се абсорбират и разсейват от озоновия слой на атмосферата, преди още да са достигнали до земната повърхност, поради което те нямат непосредствено значение за човешката кожа. Дневната и инфрачервената светлина също не оказват биологично въздействие върху кожата. UV лъчите са само малка част от електромагнитното лъчение на слънцето, но оказва огромно биологично въздействие основно на кожата, но също и на целия организъм.Той се разделя на три групи:

UV – А лъчите причиняват потъмняване на кожните пигменти (реоксидиране на меланина), с което се увеличават защитните функции на организма. Те ускоряват процесите на стареене и рак на кожата. Тези лъчи осигуряват т.нар. директно пигментиране. Представляват 95 % от ултравиолетовия спектър. UV – А лъчите окзват вредно влияние дори и при облачно време и за разлика от UV – В лъчите, не се отразяват от стъкло. Затова опасните дози от тях могат да бъдат натрупани, без дори да сме излизали навън – достатъчно е да стоим до прозореца в офиса или колата. Тяхното въздействие се съчетава с острите и хронични въздействия на лъчите тип В.

Докато 70 % от UV – В лъчите се блокират от роговия слой на епидермиса, повечето UV – А лъчи преминават през него и 30 % от техните фотони достигат до дермиса.

Учените са установили, че процентното съдържание на лизозом (силно катионен белтък) в дермата е пропорционално на получените дози UV – А лъчи. Следователно той може да действа като ранен маркер за хроничните UV – А увреждания у човека.

UV – В лъчите причиняват изгаряне на кожата. При ниски дози на облъчване се получава зачервяване на кожата и отток (т.нар. еритем), при средни дози – мехури, а при високи – умъртвяване на тъкантта (некроза). Тези лъчи предизвикват пигментиране едва след първичната кожна реакция, т.е. те са отговорни за т.нар. недиректно пигментиране.

UV – С лъчите са най-мощни и все още озоновия слой препятства прониквнето им на Земята. За съжаление предпазния озонов слой над планетата, който спира късовълновата UV радиация непрекъснато изтънява. За последните 10 г. съдържанието му в стратосферата е намаляло с 10 %. Като резултат вече тези лъчи проникват до известна степен в ниските слоеве на земната атмосфера и поразяват хората и растенията. Всичко това прави Слънцето все по-агресивно спрямо нашата кожа. В доклад на ЮНЕП – екологичната програма на ООН, се предупреждава, че изтъняването на озоновия слой с 10 %, води до ръст на заболяванията от рак на кожата с 26 %.

На фигурата е изобразено графично въздействието на слънчевия ултравиолетов спектър върху кожата на човека.

Както се вижда от графиката, основата на изгарящата крива лежи в диапазона 298-315 nm. Най-силно слънчево изгаряне се получава от UV лъчи с дължина на вълната 308 nm.

Доказано, е че 2/3 от стареенето на кожата е свързано с ултравиолетовата радиация. Този процес се нарича фотоиндуцирано стареене. Характеризира се с поява на малки бръчици около очите, нарушена пигментация и поява на малки кафяви петна като лунички, повреда на съединителната тъкан. UV лъчите влияят силно върху ДНК на молекулите и променят генетичната информация, и в резултат, рязко се увеличава рискът от рак. Тези промени се акумулират с всяко следващо печене на слънце и имат ефект на натрупване.

Предпазването се извършва, чрез употреба на козметични кремове и емулсии, които осъществяват защитата по два начина: а) с помощта на вещества, които не пропускат UV лъчи, тъй като ги отразяват или разсейват (например цинков оксид, титанов диоксид, талк, силикати); б) с помощта на вещества, които абсорбират (задържат, поглъщат) UV лъчите. Такива са производните на: р-амино бензоената киселина, салициловата, канелената и антраниловата киселини, производни на бензофенона и др.

Като критерий за относителното слънцепредпазно действие на UV абсорберите, които се използват в козметиката, се използва т.нар. слънцепредпазен индекс (Si=Sunscreen index на Cumler) или слънцепредпазен фактор (SPF=sun protection factor), който трябва да е посочен на опаковкта на козметичния препарат.

б) Химични въздействия.

При контакт с различни химически средства, при битови и професионални условия, могат да възникнат различни увреждания. Най-често те се получават от различни детергенти (сапуни, миещи сридства, шампони и др.) и локално приложени медикаменти. Химическите средства предизвикват изсушаване на кожата, токсични и алергични реакции, които могат да протекат като възпаление със зачервяване, отток, поява на мехурчета и др.

в) Биологични въздействия.

Към биологичните фактори увреждащи кожата спадат причинители от растителен и животински произход, като някои ливадни треви, гъбички (микози), кърлежи, паячета и други нсекоми. Микроорганизми (вируси, бактерии и др.). Всички те предизвикват най-разнообразни кожни увреждания: зачервявания (понякога придружени със сърбеж и парения), мехури, хиперпигментации, дерматити и др.

Вътрешни фактори.

а) Генетични.

Наследствеността има изключително голямо значение за външния вид на индивида. От нея зависи и външния вид и състоянието на кожата (цвят, релеф, тургор и т.н.), и на нейните придатъци (косми, нокти, мастни и потни жлези). Голяма част от козметичните дефекти по кожата са генетично обусловени. Такива могат да бъдат различните смущения в кератинизацията, пигментацията, колагенообразувнето, имунната защита, сетивната, терморегулаторната, секреторната и резорбционна функции на кожата.

Съществуват кожни аномалии, които са резултат и от комбинираното действие на наследсвените и екологичните фактори. Тук се отнасят и различните алергични реакции на кожата, включително и от козметични средства.

Генетичните дефекти на кожата създават най-много грижи, както на пациентите, така и на козметолога, поради сравнително трудното им окончателно премахване.

б) Хормонални.

Хормоналното равновесие на организма има пряко отношение към външния му вид и по-специално към състоянието на неговата кожа. Хормоните се продуцират от жлезите с вътрешна секреция (ендокринни жлези). Те попадат направо в кръвта, чрез която се разнасят по целия организъм. Хормоните са регулатори на активността на отделните органи и системи, като всеки хормон има специфично действие.

Хипофизна жлеза. Разположена е в основата на черепа и се състои от три дяла: преден, среден и заден.

Предният дял на жлезата произвежда хормона на растежа и хормони, които стимулират функцията на други ендокринни жлези (щитовидна, надбъбречна и полова). Растежният хормон определя пропорционалното развитие на тялото – дължината на костите, оформянето на мускулите, количеството и правилното разпределяне на подкожната тъкан.

а) При намалена продукция: кожата става суха поради намалената мастна и потна секреция, с намалена еластичност (появяват се дребни бръчки) и с подвижен тургор; космите се разраждат и могат напълно да отпадат.

б) При увеличена продукция: кожата става груба; кожната пигментация се засилва; увеличава се секрецията на мастните и потните жлези; усилва се растижът на космите, които преждевременно посивяват.

Средният дял на хипофизата произвежда меланоциотостимулиращ хормон, който регулира кожната пигментция.

а) При намалена продукция: кожата се депигментира.

б) При увеличена продукция: кожната пигментация се засилва.

Задният дял на жлезата няма пряко значение за кожата.

Щитовидна жлеза. Разположена е в предната част на шията. Нейните хормони регулират обмяната на веществата, телесната температура и окислителните процеси в организма.

а) При намалена активност на жлезата: развива се болестта микседем, при която кожата е с жълтеникав оттенък, с груба повърхност, покрита с дребни люспи, студена и суха.

б) При увеличена активност на жлезата: развива се т.нар. Базедова болест, при която кожата е бледо розова, гладка, мека, еластична, топла и почти винати влажна, а при натиск се образуват надигнати розови или червени ивици. Сравнително често се наблюдават депигментации и оплешевяване.

Надбъбречни жлези. Разположени са върху горните полюси на бъбреците. В тях се синтезират и секретират няколко стероидни хормона, групирани според основните си биологични свойства в три групи: минералокортикоиди, глюкокортикоиди и полови кортикоиди. Тези хормони имат многостранно действие върху физиологичните функции на различните органи и тъкани. Те регулират водно-електролитното равновесие, въглехидратната, белтъчната и мастната обмяна, повлияват имунологичните реакции и др.

а) При намалена активност на жлезата: развиват се няколоко заболявания, от които най-често срещаната е Адисоновата болест. При нея като ранен симптом се появяват хиперпигментации.

б) При увеличена активност на жлезата: се наблюдават две основни зболявания. Болест на Кушинг – при нея най-храктерния кожен симптом е появата на широки, атрофични, виолетови стрии (ивици), разположени в областта на корема, които се дължат на увреждането на еластичните влкна; наблюдават се кожни кръвоизливи и неравномерно натрупване на мазнини.

Полови жлези. Тези жлези произвеждат хормони, които имат особено важна роля при формирането на половите органи и появата на вторичните полови белези през време на пубертета.

При жените яйчниковите хормони предизвикват появата на менструацията, окосмяването от женски тип, развитието на млечните жлези, оформянето на тялото и др.

При намалена активност на яйчниците. Ако тя настъпи преди пубертета, вторичните полови белези не се развиват, менструацията липсва или е нередовна, бюстът е неоформен, кожата е бледа, тънка и студена, налице е по-силно или по-слабо свръхокосмяване, а също и развитие на акне.

При мъжете съединителнотъканната част на тестикулите прозвежда мъжкия полов хормон – тестостерон. Неговата функция се изразява в развитието и поддържането на половия апарат, окосмяването от мъжки тип, развитието на ларинкса, мускулите и костите, разпределянето на мастната тъкан и контрол на либидото и потенцията.

При намаление или липса на тестостерона кожата е бледа, слабо пигментирана, окосмяването по брадата и мустаците е оскъдно или въобще липсва, половото окосмяване е от женски тип.

в) Неврогенни.

Тясната връзка между кожата и нервната система обуславя и честото съчетание на болестни прояви от страна на тези две системи. Различните козметични дефекти на кожата могат да се наблюдават при болестите на главния мозък (при неговите функционални и органични заболявания), на гръбначния мозък и периферната и вегетативна нервна система.

Съществува тясна зависимост между психичната дейност и кожата. В едни случаи първичните нарушения на психичната дейност стоят в основата на известни кожни поражения, а в други един козметичен дефект на кожата може да даде отражение на психичното състояние и поведение на човека. Към функционалните заболявания на главния мозък спадат и т.нар. психодерматози: патомимия, дерматомания и дерматофобия.

Вредни навици.

Някои вредни навици като алкохолизъм, наркотици и тютюнопушене, се отразяват изключително зле върху кожата и са причина за нейното много по-бързо застаряване.

Алкохолизмът е сравнително слабо разпространен и не заслужава подробно разглеждане от козметична гледна точка. Може да се спомене само, че посредсвом уврежданията, които нанася върху различните органи и системи, той вреди и на кожата. Кожните капиляри се разширяват трайно, получава се застой на венозна кръв, храненето на клетките се нарушава и кожата придобива бледосинкав цвят със зачервявания на отделни места.

Наркоманията също се среща сравнително рядко. Вредното въздействие на наркотиците върху кожата е в следсвие на общото увреждане на организма, както и на занемаряване от страна н наркоманите, спрямо личната хигиена и козметични грижи.

Кожата и тютюнопушенето!!!

Тютюнопушенето е изключително разпространено. То изглежда привидно безвреден порок и малко са тези, които се замислят и знаят напълно за вредното действие на всяка една изпушена цигара. От 80-те години години насам учените вече са убедени, че цигарите поставят човек в такава зависимост както наркотиците. Никотинът се нуждае от 7 секунди за да стигне до мозъка. Както другите наркотици, тази отрова произвежда в мозъка еуфорично чувство като възбужда по химичен път мозъчния център на щастието. За разлика от другите наркотици, които или възбуждат или успокояват, никотинът може и двете – според настроението. С времето тютюнопушенето се развива като навик, който изисква постоянно подхраване.

Под влияние на цигарения дим може да стане израждане на нормалните клетки и превръщането им в ракови. Японски лекари са открили, че димът на една единствена цигара предизвиква до 10 000 прекъсвания на веригата на ДНК, която съдържа генната информация на клетката. Човешкият организъм има механизми, които успешно поправят тези прекъсвания, но за жалост не винаги. В редки случаи веригата остава дефектна, което води до промяна в генната информация в съответната клетка. В последствие на това такива увредени клетки започват да се делят и размножават хаотично, т.е. възниква тумор.

Системното пушене предизвиква спазми и стесняване на кръвоносните съдове и води до влошаване на кръвоснабдяването на кожата, която става вяла и отпусната. При изпушването на една единствена цигара се получава намаляване на кожната температура с около 2°С главно в крайниците. Кожата на пушачката на средна възраст е с 40 % по тънка, отколкото на непушачката. Поради постоянната контракция на кожните капилярни съдове може кръвоснабдяването така да се наруши, че да се получат дегенеративни изменения, което да доведе да смущения в обмяната на пигментиращите вещества. Освен това уврежда по нервно-рефлекторен път редица кожни функции и може да предизвика или свръхнормално омазняване (с поява на черни точки и пъпки) или силно изсушаване и набръчкване на кожата.

Тютюнопушенето уврежда храносмилателната система. Усвояването на хранителните вещества се нарушава и клетките на кожата не се снабдяват нормално с необходимите им хранителни вещества. Това може да доведе до появата на трудно лечими кожни заболявания.

Освен това всеки пушач си изработва свой собствен маниер на пушене, придружен с определени гримаси, които при многократно повторение водят до появата на бръчки по лицето дори и там, където от обикновенната мимика не биха се получили. При всмукване на дима от цигарата се получава вакуум в устната кухина, който предизвиква характерно свиване на устните. Появяват се ситни отвесни бръчици около устата, напомнящи тези при възрастни хора с изпадали зъби и без зъбни протези.

Димът от цигарите дразни очите. Клепачите се възпаляват, ирисът потъмнява, склерата изглежда зачервена от нахлулата в нея кръв. Очите изгубват младежкия си блясък и изразителност. За да се предпазят очите от прякото въздействие на дима, при издишването му клепачите леко се присвиват, което води до образуването на дълбоки бръчки около очите.

При редовно и продължително пушене зъбите получават тютюнев нагар и пожълтяват. Могат да се получат и различни заболявания на венците, които да доведат до преждевременно опадване на зъбите.

Тютюнопушенето се отразява неблагоприятно и върху храненето на космите на главата, а освен това тютюневият дим се полепва по тях. В резултат косата загубва естествения си блясък, става безцветна и чуплива.

Определени витамини и минерали могат да предотвратят до някъде част от уврежданията, които пушачите си причиняват.

Антиоксидантите (бетакаротин, вит.С и вит.Е, както и минерали като селенът) могат да свързват свободните радикали – това са агресивни молекули, които пешачите вдишват заедно с пушека и които играят роля за паявата на рак, натрупването на холестерин в кръвоносните съдове и преждевременното стареене, включително и на кожата.

Идея!!! Да се създаде козметична серия специално за пушачи, коята да включва активните антиоксиданти извлечени от природни източници. Важно!!! Силиций под формата на SiO₂ се съдържа в полския хвощ (стрък), около 60 на сто, обаче само 1-1,5 на сто са разтворими. Освен в него при съдържание около 0,25 % SiO₂ се съдържа в следните билки: бударица (стрък), пача трева (лист), пирей (корен), коприва (лист), подбел. Поради слабата разтворимост на силицивия диоксид билките се варят продължително на слаб огън.

Константин Докторов