Кожни придатъци

За придатъци на кожата се считат космите, ноктите, мастните жлези и потните жлези.

а) Косми.

Космите при човека показват голямо разнобразие. При раждането детето има има мъховидни косми, които до шестия месец се подменят със слабо пигментирани косми (велус), които след пубертета отново се подменят с терминални (крайни, окончателни) косми. При мъжете космите по тялото и крайниците са в 90 % терминални, а при жените – под 35 %.

Комите в различните части на тялото се различават по големина, цвят и твърдост. Те се разделят на дълги (глава, а след пубертета в областта на половите органи, под мишницата и брадата при мъжете) и къси (вежди и мигли).

Косъмът се състои от стебло – частта над повърхността, корен – разположен в дермата и луковица – леко задебеляване в горната част на хиподермата. В долния полюс на луковицата е вмъкната папила, която е богато кръвоснабдена и осъществява храненето и растежа на косъма.

Косъмът е съставен от три слоя: външен (кутикула), среден (кортекс) и вътрешен (медула). Външният слой се състои от един ред плоски вроговени клетки без пигмент, които са наредени като керемиди с покриващият край насочен към повърхността; това непозволява лесното му отскубване. Средния слой се състои от няколко реда удължени клетки в процес на кератинизация.

Коренът на косъма е разположен в космена торбичка. Тя е изградена от влагалища (обвивки на косъма) – две епителни (външно и вътрешни) и едно съединителнотъканно. Към последното се прикрепя гладък мускул, който при съкръщаването си предизвиква изправяне на косъма и настръхване на кожата (например при студ).

Космите растат и отпадат в определени цикли. Различават се три последователни фази на космения цикъл: 1) Стадий на растеж, който за космите на главата продължава от 2 до 6 години и при млади индивиди в този стадий са 90 % от космите; 2) Стадий на обратно развитие, който продължава средно 4 седмици и в него са ~1 % от космите; и 3) Стадий на покой, с продължителност средно 4 седмици, като в този стадий са ~10 % от космите. Цикълът на космите е най-продължителен за тези на главата (6 и повече години), а най-кратък за миглите и веждите (до 2 месеца).

Цветът на космите се определя от меланозомите продуцирани от меланоцитите. Меланинът (оцветяващото пигментно вещество) има предпазваща поля срещу УВ радияцията.

С напредване на възрастта пигментът на космите постепенно се замества от въздушни мехурчета. Те отразяват светлината, в резултат на което цветът на космите може да стане сив или съвсем бял.

Общия брой на космите на главата е около 100 000; на 1 кв.см. тяхното количество е 200-300 косъма; растежът за ден е около 0,35 мм; изпадат на ден при физиологични условия между 40 и 80 косъма.

б) Нокти.

Ноктите представляват плътни, елипсовидни рогови плочки, образувани от епидермата и разположени на края на пръстите. Те са полупрозрачни на цвят с гладка леко, изпъкнала повърхност. Дебелината им е различна и зависи от възрастта, пола и различни външни и вътрешни влияния. На нокъта се различават тяло и корен. Нокътната плоча се сътои от няколко слоя вроговени клетки, които кератинизират без образуване на кератохиалинни зърна. Нокътната плоча лежи върху нокътното легло, което се сътои от базалния и спинозния слой на епидермата и от папиларния слой на дермата. Под ноктите няма хиподерма. В основата на нокъта епидермата леко преминава върху нокътната плоча под формата на тънка ивица, която се състои от гранулозния и роговия слой. Тази именно епидермална ивица се отстранява при маникюр, за да се придаде по-голяма дължина на нокъта.

Растежът на ноктите зависи от много фактори: пол, възраст, сезон, хранене и др., както и от различни заболявания на организма. Най-бързо растат ноктите в младежка възраст, през лятото и на дясната ръка (при левичари обратното). По време на бременнсот този растеж е най-бавен. Средният денонощен растеж на ноктите на ръцете е 0,1 мм.

в) Мастни жлези.

Мастните жлези се състоят от 3 до 5 торбовидни или гроздовидни снопчета разположени в горната част на дермата. Те са пръснати по кожата на цялото тяло, но са в най-голямо количество в т.нар. себорейни зони – окосмената чест на главата, лицето (предимно т.нар. “Т” зона – чело, нос, брадичка), гърдите, гърба (областта между плешките), и областта на гениталиите и ануса. Всяка мастна жлеза (с много малко изключения) е свързана с косъм. Клетката на жлезата синтезират липиди (мазнини), които постепенно изпълват цялата клетка. Впоследствие клетките се разрушават и изливат секрета си в космения фоликул. Този секрет наречен себум, представлява мастна субстанция, съставена от липиди, отпаднали клетки от жлезата и рогови клетки, като в него се включват и механични замърсители (прах, пудра и др.).

Мастните клетки имат различна големина, като най-големи са по лицето и гениталиите. Те липсват по дланите и стъпалата. Средният брой на мастните жлези в 1 кв.см. е също различен в различните области: нос – 300, чело – 150, гениталии – 120, гръб – 90, гърди – 60, корем – 30, гърба на китките – 15.

г) Потни жлези.

Потната жлеза се състои от кълбовидна секреторна част, разположена дълбоко в дермата, в близост да хиподермата и изходен канал (тръбичка), която минава през дермата и епидермата и чрез една потна пора излива секрета се на повърхността на кожата.

Потните жлези се разделят на два вида:

·        Малки (екринни) потните жлези. Те са пръснати по цялата кожа, но нй-много са по дланите и стъпалата (600 кв.см.) и челото (300 кв.см.), а най-малобройни са по бедрата (100 кв.см.). Общият им брой при човека е между 2 и 4 милиона.

·        Големи (апокринни) потните жлези. Те се развиват по време на пубертета и се разполагат в подмишничните ямки, гениталната област и около пъпа. Апокринните потните жлези притежават широк изходен канал, който се слива с изходния канал на мастните жлези. Освен пот тези жлези отделят и миризливи вещества, които определят типа за всеки индивид мирис. При жените апокринните жлези са по-силно развити, отколкото при мъжете. В резултат на хормонални влияния те отделят периодично повече миризливи вещества.

Константин Докторов