Кратка история на козметиката

Козметиката /от гр. дума – cosmetike – придаване на тайнственост, неузнаваемост/ е наука за поддържане на кожата, косата и ноктите в приятен вид.

Козметиката е адресирана към външния вид на човека. Тя възниква на базата на постепенно натрупан опит и днес представлява научно-приложно направление.

Съвременните козметични средства служат за запазване на вродената красота, за отстраняване или маскиране на присъщи или придобити недостатъци и за изменение, украса и подчертаване на външния вид.

Борбата със стареенето на кожата и търсенето на средства за забавяне на този естествен процес и за стимулиране на кожната дейност е най-важния проблем в съвременната козметология. Преждевременното състаряване на кожата може да се забави, когато се полагат необходимите грижи за нейното поддържане и се употребяват подходящи препарати. Съвременните козметични средства, от една страна предпазват кожните клетки от вредното влияние на различните външни фактори, а от друга – снабдяват кожата с някои недостигащи и вещества. Тези вещества са необходими за нормалното протичане на различните биохимични и физиологични процеси в нея. Освен това те стимулират жизнената дейност на кожата, конкретно изразено в обилен приток на кръв към кожните клетки. Същевременно тези препарати почистват кожата и отстраняват някои нейни недостатъци, като пъпки, петна, лунички и др. 

Козметологията (козметиката), е функционална и практична наука, която има няколко съвсем простички цели – да помага на хората да се чувстват по-красиви и по-уверени, като подчертава даденостите или скрива недотатъците на собственото ни тяло.

Всички сложни ритуали на козметиката са възникнали именно от стремежа на хората да живеят и да се чустват по-добре. Никак не е чудно, че изобретяването на първите средства за разкрасяване можем да отнесем още към пещерната ера на човечеството. Колкото и странно да звучи обаче, много вероятно е първите козметични прийоми да са били измислени и използвани от мъже – вождове и жреци на първобитни племена, които чрез изрисуваните си лица оказвали почит на боговете или плашели враговете си в биткал

Много по-късно, едва при възникването на първите големи цивилизации в Египет, Шумер, Китай и т.н. от козметиката започнали да се възползват и жените, които я превърнали от средство за плашене на враговете във важна част от богатия арсенал за прелъстяване и постигане на вечна младост и красота. В древен Египет науката за козметичните продукти и тяхната употреба достигнала небивал разцвет. Един от първите писмени документи, съдържащи козметични съвети бил папирусът на Еберс, намерен в египетска гробница. Учените са го датирали ок. 1500г.пр.н.е., дължината му е двадесет метра.

Древноегипетският храм Абу Симбел

 От текстовете, поместени в него става ясно, че жреците и обикновените египтяни използвали  активно и усъвършенствали различни видове козметични средства – моливи за вежди, разнообразни кремове и помади и пр. И двата пола използвали боя за коса и лак за нокти. 

Georg Ebers (1837­1898) Papyros Ebers (Ebers Papyrus) Leipzig, 1875

Папирусът на Еберс е открит в Тива през 1872. Той представлява медицинска енциклопедия на древните египтяни. В него се съдържат повече от 900 рецепти на лекарства за лечение на стомашно-чревния тракт, дихателната и сърдечно-съдовата система, нарушения на слуха и зрението, различни видове инфекциозни процеси и глистни инвазии. Папирусът се съставен от 108 листа и има дължина 20,5 м. Египетските лечители използвали мазила, пластири, компреси, микстури, клизми и други лекарствени форми. За основа за приготвяне на лекарствата служили млякото, медът, бирата, водата от свещени източници, растителните масла. Някои рецепти съдържали до 40 компонента, много от които и до днес не могат да бъдат идентифицирани. В състава на лекарствата влизали растения (лук, нар, алое, грозде, фурми, мак, лотос, папирус), минерални вещества (сяра, антимон, желязо, олово, алабастър, сода, глина, селитра), както и различни части от телата на животни.

 Папирусът на Еберс съдържа рецепти за изглаждане на бръчки, отстраняване на бенки, боядисване на косата и веждите, подхранване на растежа на косата. За да се предпазят от палещите лъчи на слънцето египтяните очертавали очите си която им придавали бедемовидна форма със зелена паста, съдържаща антивон и мазнини.

 Запазена е и хилядолетна рецепта за парфюм, в чиито състав влизали следните вещества : мира, аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед.

 От стенописите в гробниците и по стените на храмовете  знаем, че и мъжете, и жените в страната на фараоните носели силен грим. Особено характерно било гримирането на очите и клепачите, които се очертавали с туш, изработен от минерални вещества  – това се правело и с практичната цел очите да се предпазят от възпаления, предизвикани от силното слънце и сухия вятър.

 И мъжете, и жените бръснели главите си ( още нещо, изисквано от топлия климат), като при различни случаи и в зависимост от възможностите носели перуки, които понякога били сложно заплетени и богато украсени. 

Едно от най-забележителните постижения на древноегипетската козметика: красавицата Нефертити

 По време на празненства слагали върху перуките си топки, изработени от  мазнина и етерични масла, които се топели и издавали приятен аромат.

Популярни били и избелващите средства.  Прочутата Клеопатра например използвала специална помада, в чиито състав били включени крокодилски изпражнения и различни минерални багрила… Между впрочем тази легендарна египетска царица е автор и на първия познат ни сборник с козметични съвети и рецепти за разкрасяване.

Гърците заели от египтяните познанията им по козметика и в древна Елада култът към красотата на човешкото тяло достигнал своя апогей. Самият термин “козметика” идва от гр. глагол kosmetike  , който означава “украсявам”.

Всеки уважаващ себе си гръцки дом имал на разположение роб – космет, който бил специално обучен, за да предложи на господарката и господаря си подходящи кремове, масла, процедури за разхубавяване и разбира се, подходящ грим.(А гримът при елинските жени бил дори още по-силно подчертан, отколкото при египетските – елинските дами ползвали много повече руж и кармин от сънародничките на Клеопатра…)

Малко известен факт е, че Хипократ, бащата на медицината написал четиритомно съчинение, посветено на козметичните грижи за тялото.

Древна Гърция имала и своите отлични парфюмиери, сред които бил и Теофраст – основоположник на науката ботаника и ученик на Аристотел, който създал великолепни парфюми.

По същото време на Изток изкуството на гримирането запазило част от своите ритуални и религиозни функции – в Древна Индия, в Китай и Япония то нерядко се подчинявало на строг етикет и до днес служи  за отличаване на различните касти в обществото.

Жените в Древна Индия например боядисвали очите, миглите и устните си със златиста боя, а зъбите – с кафява. Индийките украсявали и ръцете си със сложни, изрисувани с къна или други багрила символи и татуировки, които били в различни цветове и с различни сюжети  – в зависимост от порядките на  различните касти, към които принадлежали.

Римската империя заела от предшествениците си най-доброто, което гърци, египтяни и източни народи били научили от козметиката. Основна заслуга на Рим било популяризирането на тези достижения в цяла Европа – римските бани, построени в почти всички големи селища на империята били места, в които къпещите се можели да си отпочинат и да се възползват от козметичните услуги на специално обучени роби.

С падането на Западната Римска империя и постоянните варварски нашествия през ранното средновековие обаче науката, която учела как да се живее красиво постепенно позагубила блясъка си.

Въпреки това за няколкостотин години тя процъфтявала  в арабската империя –именно арабски алхимици създали парфюма такъв, какъвто го познаваме днес, използвайки паровата дестилация на етеричните масла.

През “Тъмните векове” на Средновековието църквата – и западната, и източната, заклеймявала яростно разкрасяването на тялото като дяволско изкушение. Това обаче не пречело на аристокрацията да се облича разкошно и да устройва шумни празненства. Феодалният строй направил потомствените благородници богати и жадни за развлечения и тук козметиката отново била повикана на помощ, макар, че този път ролята й била слугинска…

В двореца Версай кралят – Слънце Луи Четиринадесети имал над 2000 стаи, и нито една от тях не била баня…

И бедни, и благородници се къпели само по един или два пъти в годината, тъй като се считало, че водата разболява тялото…

Не било срамно в изисканото общество да се почешеш, ако те засърби от мърсотия , или ако под фантастичната ти напудрена перука щъкат въшки и пр.гадинки. За целта били създадени специални вещи  от злато и слонова кост, които дамите и господата елегантно повдигали към силно набелените си и гримирани лица.

Огромно количество грим прикривал следите от мърсотия и немара по лицата на аристократите, а скъпи парфюми замаскирали миризмите на немити тела.

Козметиката такава, каквато я познаваме днес – наука за цялостното поддържане и украсяване на тялото се възродила едва в края на деветнадесети век. От тогава до днес тя се развива бурно и все повече се свързва с медицината и психологията, за да донесе на хората вечна младост и красота.

1-та спирала за мигли.

Едва ли жените, които всеки ден нанасят туш върху миглите си със спиралата, този толкова незаменим предмет в дамската чантичка, знаят, че нейни автори са двама братя от чешки произход.

Семейство Хавлик живеели в Париж. Двамата синове били талантливи, в кръвта им кипяла изследователска жилка, а и мечтали да се прославят. И така през 1935 г. братя Хавлик открили малка лаборатория и след няколко месеца експерименти пуснали на пазара си козметична продукция – знаменития туш за мигли “Cake Mascara”, който светкавично се превърнал в хит. Основните съставки – рициново масло и восък – му придават изключителна плътност, той бързо съхне и не слепва миглите. Формулата на туша си остава непроменена и до ден днешен. И независимо, че днес много козметични фирми произвеждат свои марки, с добавки за обем, плътност, удължаване на миглите, подхранване и т.н., съставът на “маскарата” е същият какъвто са го “забъркали” братя Хавлик.

1-то съвременно червило.

Първото червило, такова каквото го познаваме днес, се появява през 1915 г. дотогава жените хапели устните си, за да изглеждат по-червени и по-секси. Вече девет деситилетия козметичните фирми не спират да търсят и обновява и съдържанието, и цветовете, и гилзите на червилата.

Сапунът.

В Древна Елада са се сапунисвали със сока на растението сапуниче, което се пени при контакт с вода. Римляните са използвали със смес от глина и…урина за прането си. Първият сапун в Галия бил смес от прах от бук и лой от коза. Кръстоносците се миели със стрити растения, смесени с растителни мазнини. Към 1228 г. в Марсилия се  появяват първите ателиета за производство на сапун. Стритият дървесен прах се замества със сода, мазнините – с чест зехтин. А синтетичните заместители са американско изобретение – по време на войната в Тихия океан моряците се миели с океанска вода, а класическият сапун в такава не се пени. Днес разнообразието от сапуни е огромно – от класически до най-ексцентрични.

Тенденцията. Както е тръгнало сапунът ще изчезне. Той все повече бива изместван от течния гел, който е много практичен и постепенно превзема света.