Структура (устройство) на кожата

Кожата като обект на третиране с козметични средства и обект на различните козметични процедури се явява най-важния орган за козметолога. Познаването на нейния строеж и функции е от първостепенно значение за правилното и безвредно въздействие върху нея, така че наистина да се получи един траен и видим козметичен ефект на подмладяване и разкрасяване.

Кожата се смята за един от най-важните органи на тялото. Ето и някои любопитни данни за нея:

·        от всички органи кожата има най-голямо тегло (средно 20 % от теглото на тялото);

·        кожата е и органа с най-голяма повърхност (1,5-2 кв.м.);

·       на различни места на тялото тя е дебела от 0,1 до 4 мм, като най-тънка е на клепачите, а най-дебела е на врата, гърба, черепа, бедрата, дланите и ходилата; (разбира се хиподермата и оттам кожата при някои пълни индивиди може да достигне голяма дебелина, особено в областта на седалището и корема).

·       11 % от общото количество вода в организма ни се съдържа в кожата, като приблизително 15-20 % от нея се намира в роговия и слой;

Предназначена да ни защитава от въздействието на външните климатични влияния и микроорганизми, да ни предпазва от физически и химически увреждания, кожата представлява орган със сложно устройство. Като огледало на нашия организъм върху нея се отразяват както различните смущения на вътрешните органи и системи (например пигментации и свръхокосмяване при хормонални разтройства и др.), така и определени психически и емоционални състояния на организма (зачервяване при притеснение, засрамване и ядосване; прибледняване при уплаха и др.). Кожата е неразделна част от организма и е пряко свързана с всички останали органи, чрез кръвоносната, ендокринната и нервната система и във тази връзка, грижите за здравето на целия организъм са грижи и за кожата. Разбира се със пълна сила важи и обратното, козметичните грижи за кожата повлияват блоготворно върху целия организъм.

Слоеве на кожата.

Кожата има твърде сложен строеж и биохимичен състав. Тя се състои от три слоя: горен най-повърхностен, външен слой (епидерма); среден слой (дерма или истинска кожа) и долен, най-дълбоко разположен слой (нар. хиподерма или подкожен слой). Тези слоеве се намират в структурно и функционално единство (прил.1).

Слоеве на кожата:  Епидерма (Рогов слой  (Stratum Corneum); Гранулозен слой ; 3-Спинозен слой; 4-Базален слой (Stratum Germinaivum); Дерма (Dermis); Хиподерма (Subcutenous tissue).

Кожата покрива цялото тяло, като при естествените отвърстия (уста, ноздри, клепачи, уши, пикочен канал, влагалище и анус), тя преминава през полулигавица в лигавица. Кожата следва релефа на тялото, а той се създава и оформя от мастния слой, мускулите и костите. Хиподермата при някои пълни индивиди може да достигне голяма дебелина, особено в областта на седалището и корема.

Повърхността на кожата е неравна и се оформя от множество бразди, гънки, вдлъбнатини и възвишения, които в различните участъци образуват индивидуалния релеф. Тя е осеяна и с отвори на потните жлези и космените фоликули.

а. Епидерма.

Епидермата заема най-външната част на кожата и се състои от няколко вида клетки с функционално предназначение. Специфични клетки за този слой на кожата са кератиноцитите, които произвеждат рогова материя. Те са в най-голямо количество и представляват 95 % от всички клетки. Останалите 5 % от клетките се нар.дентритни клетки (клетки с израстъци). Към тях спадат: меланоцитите (клетки произвеждащи пигмента меланин); имунокомпетентните клетки (на Лангерханс) и рецепторите за допир (клетки на Меркел).

Кератиноцитите изграждат епидермата като образуват четири слоя. Те се различават по формата и броя на клетките и се подреждат от повърхността към вътрешните слоеве , както следва: рогов (корнеален, stratum corneum), зърнест (гранулозен, stratum granlosum), шиповиден (бодлив, спинозен, stratum spinosum) и основен (базален, stratum basalae) слой.

·        Рогов слой. Той се състои от няколко реда плоски безядрени клетки, изпълнени с неразтворимото във вода белтъчно вещество кератин, което се отличава с голяма устойчивост на химично и механично въздействие (аминокиселинният му състав е даден в табл. 1). В алкална среда обаче кератинът поема вода, набъбва и омеква. Наблюдавани от към повърхността на кожата роговите клетки имат неправилна петоъгълна или шестоъгълна форма. Тези клетки не са свързани една с друга, а са слепени с една аморфна субстанция (като лепило) имаща хигроскопични и хидрофилни свойства. В тази субстанция са доказани свободен и естерифициран холестерин, мастни киселини, амино киселини, полипептиди, захари, вода и др. Тази субстанция (нар. естествен овлажняващ фактор) с хигроскопичния си характер регулира водосъдържанието на роговия слой. Най-повърхностните клетки са мъртви и в тях не се извършват никакви обменни процеси. Те непрекъснато отпадат поеденично или на групи. Дебелината на роговия слой е различна в различните участъци на тялото. Най-тънък е на устните и клепачите, а най-дебел на стъпалата, особено в областта на петите.

·        Зърнест слой. Той се състои от 2 до 4 реда хоризонтално сплеснати клетки. Характерно за тях, е че съдържат в цитоплазмата си кератохиалинни зърна. Те представляват предхождащ стадий на кератина (роговото вещества), богати са на сяра и са обвити с белтъчна съставка. Кератохиалинът действа рефлекторно и дава непрозрачност на кожата. Колкото по-повърхностни стават клетките на зърнестия слой, толкова ядрата им намаляват, а кератохиалните молекули се уголемяват. В клетките на този слой се наблюдават и други зърна – кератинозоми, които осъществяват слепването на клетките по между им и възпрепятстват водната загуба от подлежащите клетъчни слоеве, както и проникването на вода от вън на вътре. Този слой липсва под ноктите и по устните.

·        Спинозен, бодлив слой. Той се сътои от няколко (от 5 до 15) реда клетки, които от долу на горе от кубични стават полигонални и ромбични. Чрез специални протоплазмени мостчета (влакна, нар десмози) клетките се свързват една с друга. Пространствата между тях са изпълнени с мукополизахариди (глюкозамингликани). Здравината на самите клетки се осъществява от специални нишковидни структури в цитоплазмата (нар. тонофиламенти). Те образуват вътрешно опорен скелет (подобно на арматура в бетон), който защитава клетъчното ядро от притискане и прави клетктата устойчива на натиск и разтягане. От своя страна тонофиламентите са свързани с десмозите в десмозо-филаментен коплекс и създават единна много здрава спойка между клетките. Между клетките на базалния слой циркулира лимфна течност, която осъществява обмена. Този слой е биологично най-активен, в него се извършват най-много жизнени процеси, било то нормални или патологични.

·        Основен, базален слой. Той се състои само от един ред призматични клетки, чиято дълга ос е перпендикулярна на базалната преграда (бариера на Бланк, тя има вълнообразен характер и разделя епидермата от дермата). В този слой се извършва митотичното делене на клетките. Новообразуваните клетки остават в базалния слой, а старите се изтласкват към повърхността на кожата и след различни трансформации достигат рогавия слой, където постепенно отпадат. Този процес се нарича кератоза (вроговяване). Химически се изразява с превръщане на протоплазмения протеин в кератин. Времето необходимо за това, се нар. транзитно време и продължава 28 дни. Процесът кератоза е свързан със загуба на вода от клетките, които постепенно изсъхват и се превръщат в рогови клетки, които накрая се излющтват. По този начин човешкото тяло непрекъснато губи кожа (ежедневно от излющване се губи около 10g). Съществува генетичен контрол на клетъчното делене, който се осъществява от специфични гликопротеини и растежни фактори.

Вроговяването е процес с фундаментално значение, от който се определя и устройството на повърхността на кожата. Едно важно за козметиката следствие е, че чрез него кожата непрекъснато се регенерира.

Базална мембрана (бариера на Бланк). Тя свързва здраво по между им епидермата и дермата. Съдържа гликопротеини, глюкозамингликани и колаген. Базалната мембрана активно участва в обменните процеси между двата слоя, но служи за бариера спрямо клетки, имуноглобулини и други.

Меланоцити. Те се намират в базалния слой между кератиноцитите. Съотношението на базалните кератиноцити към меланоцитите в различните участъци на кожата варира от 1:4 до 1:12. Меланоцитите са овални клетки в цитоплазмата, на които има тъмнокафяви пигментни петна, нар. меланозоми. В тях от аминокиселината тирозин под влияние на ензима тирозиназа се образува пигмента меланин. От всеки меланоцит се издават цитоплазмени израстъци насочени хоризонтално и вертикално, и разклоняващи се в периферията. Чрез тези израстъци меланоцитите транспортират (инжектират) меланозомите в съседните кератиноцити. По такъв начин техните ядра се предпазват от увреждащото действие на ултравиолетовите лъчи, които се поглъщат от меланина. Броят на меланоцитите се увеличава след продължително слънчево (или друго УВ) облъчване.

Меланинът е основния пигмент осигуряващ и цвета на кожата.

б. Дерма.

Дермата представлява напълно отделена тъкан от слоевете на епидермиса. В нея се намират нервните окончания, които осигуряват възприятията за осезание, топлина и студ, а също и мастните жлези, потните жлези и корените на космите. Тя е най-здравата част на кожата и се състои от два слоя: папиларен и ретикуларен (мрежест):

·        Папиларен слой. Той е разположен под базалната мембрана на епидермата и се състои от конусообразно издигнати образувания (папили). Съставен е от тънки колагенови снопчета и финни еластични влакна, насочени вертикално.

·        Ретикуларен (мрежест) слой. Той се състои от колагенни и еластични съединително-тъканни влакна и основна (желатинозна) субстанция и клетки.

Колагенните влакна са групирани в снопчета. Те се преплитат успоредно на повърхността на кожата и образуват сложна мрежа. Колагенът е белтък, който се образува в специфични съединителнотъканни клетки, нар фибропласти. Те го синтезират от аминокиселините пролин и хидрооксипролин, след което го отделят в междуклетъчното пространство. Неговата молекула е съставена от три полипептидни вериги, които образуват тройна спирала, свързани допълнително в обща суперспирала.

Той е склеропротеин и изпълнява ролята на скелетно вещество в нея, и играе определяща роля за нейните свойства.

Колагенът е съвкупност от протеини със специална молекулна структура. Тези протеини изграждат колагеновите влакна, които пресичат, обвиват и поддържат съединителната тъкан на кожата (съединителната тъкан се намира между епидермиса и мускулите и изпълнява ролята на опора на кожата). Когато кожата е млада, влакната са успоредни по между си и могат свободно да се преместват едно спрямо друго, което гарантира гъвкавост и еластичност на кожата. С остаряване на кожата те започват да се преплитат, като се променят не само текстурата и плътността, но и химичният и състав. В следствие на това се получава видоизменен колаген, който постепенно надделява над първичния, при което кожата започва да губи еластичност, роговият слой се удебелява и се появяват бръчки. Ето защо колагенът е определящ фактор за биологичната младост на кожата.

Колагенът е изграден от 19 АК, от които три се съдържат в голямо количество: глицин, пролин и хидрооксипролин (табл.№1). Той се състои от три спираловидни полипептидни вериги (извити допълнително в една обща суперспирала), между които с течението на времето се устаноявяват междумолекулни ковалентни връзки, отговорни за механичните му свойства (свързани са със стареенето, тъй като в младата кожа практически тези връзки не съществуват) и със способността му да задържа водата. Появата и увеличението на броя на тези връзки води до превръщане на колагена от разтворим в неразтворим, което съответно намалява степентта на набъбването му и хидратацията на кожата.

Еластичните влакна се състоят от микрофибрили и аморфен белтък (еластин). Най-много са по лицето и кожните гънки. Те са подредени успоредно по линиите на разтягане на кожата. Еластичните влакна се разполагат между колагенните влакна по своеобразен начин. Това би могло да се оприличи на ластик за бельо, при което каучуковата нишка в центъра са еластичните влакна (които се разтягат), а памучната плетка около нея – колагенните влакна (които не се разтягат, а придават голяма здравина на кожата).

Еластинът изгражда еластичните влакна на съединителната тъкан на кожата. Аналогично на колагеновите влакна и еластичните дегенерират с напредване на възрастта. Разликата между двата протеина се състои в това, че еластинът съдържа повече валин и по-малко пролин и хидрооксипролин.

Таблица №1 Аминокиселини в различните протеини съставки на кожата.

Основната (желатинозна) субстанция се намира между еластичните и колагенните влакна. Тя съдържа глюкозамингликани (мукополизахариди), които намаляват триенето при движение на колагеновите влакна. Мукополизахаридите са най-активният компонент на съединителната тъкан на кожата и се състоят от 70 % хиалуронова киселина и 30 % хиндоинтинсулфати. Тяхната главна функция е да поддържат еластичността и здравината на кожата. Те са силно хидратирани в кожата и по този начин осигуряват тургора и нормалния и метаболизъм. Задържайки голямо количество вода, мукополизахаридите изпълняват ролята на своеобразна смазка между колагеновите влакна и влияят върху съотношението на разтворимия и неразтворимия колаген в кожата. С напредване на възрастта, също и при дълготрайно интезивно слънчево облъчване количеството им в кожата намалява.

Клетките в дермата са главно фибропласти, хистиоцити и мастоцити. Последните съдържат хистамин, серотонин, хепарин и други вещества, които участват в алергичните реакции на кожата.

в. Хиподерма.

Хиподермата е образувана от липоцити (мастни клетки) изпълнени с мастни капки. Те образуват мастни лобули, обградени от съединителнотъканни повлекла, съставени от колагенови снопчета и еластични влакна. Хиподермата е с различна дебелина в различните части на тялото, като най-дебела е по корема, седалището, бедрата, дланите и ходилата. При затлъстяване се получава увеличение на броя и големината на мастните клетки. Дебелината на мастния слой се определя от генетични фактори, хормонални влияния, начин на живот (хранене, физическа активност), възраст и други. От този слой до голяма степен зависи формата на тялото и еластичността на кожата. Човек с по-дебел мастен слой под кожата на лицето е по-малко предразположен към образуване на бръчки, отколкото човек с тънка хиподерма.

Подкожната мазнина като лош проводник на топлина, предпазва тялото от изстудяване. Освен това тя омекотява силните механични удари и по този начин предпазва подкожните органи и тъкани. Хиподермата осъществява фиксирането на кожата към органите. Тя е и енергиен резерв (депо за мазнини, въглехидрати, минерални вещества и вода; може да фиксира вода в количество ~ 30 % от теглото си).

 

Константин Докторов