Липидите са голяма група природни съединения с растителен и животински произход. Всички те са естери и се разделят на прости (восъци и мазнини) и сложни, нар. фосфолипиди (винаги съдържат естерно свързана фосфорна киселина). Към тях се причисляват и стероидите.

Някои от липидите са специфични за дадена тъкан, сфингозидите например са характерни само за мозъка, други като мазнините се намират във всички клетки. Срещат се в свободно или свързано състояние под формата на липопротеиди (свързани с белтъци), комплекси с въглехидрати и др.

Биологичното значение на липидите в растителния и животинския организъм, макар и все още ненапълно изяснена, е доста разностранна. Те са най-ценни в енергетично отношение за организма. Най-съществената им физиологична роля е свързана с физикохимичното им свойство да са изцяло неразтворими във вода. Те изграждат структурата на протоплазмата. Липиди и липопротеиди изграждат мембраните на клетката и клетъчното ядро. Лецитините участват пряко в преносът на йони и молекули през тези полупропускливи мембрани.

За козметиката, както и от метаболитна гледна точка у човека (и изобщо в организма на бозайниците) интерес представляват освен триацилглицеролите (неутрални мазнини), восъците и фосфолипидите (вкл. и стероидите), но и техните продукти на разграждане (висши мастни киселини – ВМК, висши мастни алкохоли – ВМА и глицерол).

Фосфолипиди

Както вече стана ясно тук спадат главно фосфоглицеридите, които участват предимно в клетъчните мембрани. Те са производни на L-a-глицерофосфата и имат следната обща формула:

“Х” – означава полярна група, която може да бъде различна: при кефалините тя е етаноламин (НО.СН₂-СН₂-N⁺H₃), а при лецитините – холин (НО.СН₂-СН₂-N⁺(СH₃)₃). Полярната група може да бъде и захар (инозитол). Следователно фосфолипидите притежават една полярна “глава” и една неполярна (хидрофобна) “опашка” от мастни киселини, т.е. те притежават повърхностно активни свойства. Обикновенно едната от мастните киселини е ненаситена (разположена най-често при втория С-атом на глигерола).

Лецитин. Той е най-използвания фосфолипид в козметиката. Нармална съставка е на човешката кожа и взема участие в обмяната на веществата. В биологично отношение е свързан с холестерола и витамин F. Неговите повърхностно активни свойства поощряват абсорбцията, пенетрацията и резорбцията в кожата. Той омекотява кожата и косата и не позволява обезмасляването им.

Лецитинът е съвместим с анион- и катионактивните тензиди. Използва се като емулгатор за емулсии М/В и стабилизатор за емулсиите В/М. Има свойството да стабилизира пяната, а също така е и според някои автори е добър антиокислител, макар, че днес по-широко е застъпено становището, че е само синергист. Това свойство характерно и за кефалинът се обяснява с наличието на фосфатен остатък и азотна база в молекулата им, които са отговорни за свързването на металните йони в комплексни съединения.

Те действат синергично на фенолните антиокислители. В комбинация с аскорбиновата киселина стабилизират витамин А в мазнините.

Изходна суровина за получаването на лецитин са растителните масла (например соевото) и яйцата. В търговията се предлагат различни марки , които се различават по степен на чистота, разтворимост в етилов алкохол, глицерин и вода.

Дозирането на лецитина е в зависимост от вида му и варира от 1 до 10% в различните козметични емулсии.

Произвежданият у нас лецитин за хранителни цели (БДС 5306-74) представлява хомогенна гъста маса с кафяв цвят и следните показатели: к.ч. до 28; п.ч. до 0,08; съдържание на лецитин min 45%; съдържание на фосфор min 18%.

Восъци

Восъците представляват естери на висши мастни киселини (ВМК) с висши мастни алкохоли (ВМА), като и киселините и алкохолите са с нормални въглеводородни (ВВ) вериги, и алкохолите са първични. Природните восъци са сложна смес от такива естери, като в тях има и свободни ВМА, ВМК, ВВ, багрила, ароматични масла и др.

Основна роля на восъците е защитна. Те не се разтварят във вода и не се омокрят от нея. Полепнали върху повърхността на плодовете, листата и стеблата на растенията, и върху кожата на животните запазват изпарявянето на влага и пречат на проникването на микроорганизми. Такова е и тяхното основно козметично действие вложени в козметичните кремове.

По свойства те са аморфни и пластични. Топят се в широк температурен интервал от 40° до 90°С. Изцяло са неразтворими във вода и са добри изолатори на електрически ток.

Восъците много трудно се хидролизират и то само в силно алкална среда.По произход биват животински и раститетилни.

Животински восъци

От животинските восъци за козметиката най-голямо значение имат пчелния, вълнения и китовия.

Пчелния восък се образува във восъчните жлези на пчелите работнички. Той има зърнест строеж със светложълт до тъмножълт цвят, но се среща восък със зеленикав или червеникав цвят, дължащ се на различни примеси: прополис, прашец, смоли и др.Основен компонент в него е миристилол палмитат (С₁₅Н₃₁СООС₁₄Н₂₉). В него се съдържат в свободно състояние ВВ, ВМК и биологично активни компоненти. Чистият пчелен восък е безвкусен, но с приятна миризма, дължаща се на примесите от мед и прополис. Той е по-лек от водата, но по-тежък от спирта. Топи се при Т°С= 62°-72°С. При загряване образува мека пластична маса. Пчелния восък намира широко приложение в козметиката и медицината. Лечебните му свойства се дължат на съдържащите се в него БАВ (прополис, прашец, етерични масла, витамини и др.). Лекува рани, изгаряния, екземи, простудни заболявания. Спомага за епителизацията на рани. Активните вещества в него са в състояние да се резорбират от кожата. От друга стрна той притежава известно абсорбционно действие, т.е. извлича през кожата разпадни продукти, токсини и други от тъканите.

Вълнен восък (ланолин). Извлича се от вълната на овцете. По химичен състав е по-различен от другите восъци. Представлява естер на холестерола с ВМК (стеаринова, палметинова и др. нар. ланокиселнини), които освен нормални съдържат и разклонени вериги. Проявява оптическа активност и е много добър емулгатор. По химичен състав е близък до кожната мазнина и е богат на холестерол. Външно прилича на вазелин. Има жълтеникав цвят и специфична неприятна миризма. Омекотява и подхранва кожата. Произвеждат се безводен и воден (с 30% вода) ланолин. Безводният поема до 150% вода и затова се използва за получаване на охлаждащи кремове.

Китов спермацет (цетацеум, китова мас). Извлича се от черепната кухина на китовете при силно охлаждане. Той се отделя с основен компонент цетилов палмитат (естер на палметиновата киселина с цетилов алкохол - С₁₅Н₃₁СООС₁₆Н₃₃) до 90% чистота. Гранясва трудно. Приема се лесно от кожата като я омазнява, омекотява и подхранва. Придава голяма плътност на козметичните кремове.

Растителни восъци

Тоз вид восъци са голям брой. В козметиката се използват палмовия (карнаубов) восък и някои плодови.

Карнаубовия в голямо количество се среща върху палмовите листа. Представлява естер на карнаубовата киселина с миристилов и други алкохоли - С₂₃Н₄₇СООR (R=С₁₄Н₂₉; С₁₆Н₃₃ и др.).

Плодовите восъци са сложни по състав и са обект на научни изследвания. В козметиката широко се използва и канделиловия восък.

Масла и мазнини

Мазнините са природни продукти, широко разпространени в растителното и животинското царство.У животните те се отлагат главно в подкожната тъкан и в коремната кухина, както и в много други части на организма (сърце, мускули и др.). В растенията се натрупват главно в семената, но се срещат и в листата, корените и кората.

В химическо отношение представляват глицеринови естери (триглицериди) на ВМК. Според това, дали в състава на треглицерида влиза една или повече мастни киселини, те биват чисти и смесени.