Външен вид на кожата

Външния вид на кожата се определя от нейния цвят, релеф, обтегнатост, влажност и лъскавина.

а) Цвят на кожата.

Цветът на кожата се дължи на три пигмента: меланин (продуцира се от меланоцитите) – на него се дължат различните нюанси на кафявия цвят; каротин (провитамин А, който се съдържа в роговия слой) – придава жълтия цвят и хемоглобин (намира се в кръвта, по-точно в еритроцитите, които циркулират в капилярите, на дермата) – придава розово-червения цвят.

От количеството на меланина, от дебелината на роговия слой и от притока на кръв се определя цвета на кожата. Различното доминиране на един или друг от гореспоменатите фактори определя и различния цвят на кожата при отделните индивиди, народи и раси.

Цветът на кожата е зависим от различни влияния: расови (всички знаем, какъв е цвета на отделните раси), географски (например народите от Северна Европа са много по-светли от тези, живеещи в южната и част, които имат матов до кафеникав тен), начин на живот (хора, които прекарват по-голяма част от времето си на открито, имат по-различен цвят на кажата от тези, които са на закрито), възраст (в напреднала възраст при бялата раса кожата придобива тъмносив, жълтеникав или кафеникъв цвят, а при цветните раси става още по-тъмна), телесна област (под мишниците, окологръдните зърна и други деликатни области кожата е пигментирана повече) и дебелина на кожата (дебелия рогов слой придава жълтеникав отенък, а тънкия – розово-червен цвят поради прозиращите капиляри).

б) Релеф на кожата.

Повърхността на кожата е неравна и се състои от множество издигнати поленца (които съответстват на местата на вдаване на дермалните папили в епидермата), бразди, гънки, вдлъбнатини, възвишения и пори (местата, където се отварят изходните канали на потните жлези). Тази неравност на кожната повърхност е различна за различните кожни участъци и образува индивидуалния релеф. В млада възваст кожния релеф е слабо изразен, но с напредване на възрастта той става много по-силно очертан.

в) Обтегнатост на кожата.

Обтегнатостта на кожата зависи от много фактори, като по-съществените от тях са:

·        Тургорът на епидермалните клетки, който е в зависимост от осмотичното налягане в тях;

·        Еластичността на съединителната тъкан, която е свързана с количеството и качеството на колагенните и еластичните влакна и основната субстанция в дермата;

·        Дебелината на хиподермата и качеството на мастния слой;

·        Добрата изпълненост на кръвоносните и лимфните възли.

Кожната обтегнатост е във връзка с наследствени фактори, възрастта (с напредването и тя силно намалява), външни влияния (особено намалява от продължителни УВ облъчвания), както и от състоянието на вътрешните органи и нервната система.

г) Влажност на кожата.

Факторите, от които зависи влажността на кожата, са: състоянието на потната секреция, липидите на повърхността на кожата (те предпазват изпарението и) и от състоянието на т.нар. NMF (Natural Moisturising Faкtor = Естествен Овлажняващ Фактор), който има свойството да поглъща и задържа влагата в кожата.

Външния вид на кожата зависи до голяма степен от съдържащата се в нея вода. Бедната на вода кожа получава малки бръчици. Това състояние може да се компенсира с различни козметични средства (най-вече кремове и лосиони).

Прекаленото облъчване на слънце, миенето с алкални сапуни и употребата на лосиони с висок процент спирт (който отнема влагата от кожата) изсушават кожата и предварително я състаряват.

д) Лъскавина на кожата.

Лъскавината на кожата се получава от отделяния секрет на мастните и потните жлези. Умерената естествена лъскавина е признак за здрава кожа и здрав организъм. Прекалено лъскавата кожа говори за наличие на мазна себорея. Такова състояние може да се наблюдава и при някои общи заболявания. Обратното състояние на матова (без лъскавина) е характерно за старческата кожа, както и за редица заболявания.

Константин Докторов