|
|
Допингът > Стимуланти
Симпатиковият
дял на вегетативната нервна система играе важна роля в адаптацията
на организма към състояние на максимално изострено внимание и пълна
физическа мобилизация. Механизмът на действие на симпатиковата
нервна система се основава на сложни неврофизиологични процеси, при
които се освобождават симпатикови медиатори (ацетилхолин и
катехоламини – адреналин и норадреналин). Катехоламините действат
посредством специфични адренорецептори (α1,α2 and β), разпределени в
различни тъкани на тялото. Освен рецепторите, адренергичната
невротрансмисия включва и механизми за активно обратно поемане и
обратно складиране на освободените амини, както и ензимно
разграждане от моноаминооксидазата (МАО). Адреналинът действа като
медиатор, но също така, посредством активация на бъбречната медула,
се секретира в кръвта като хормон. Усилената продукция на
катехоламини причинява поредица от събития в организма, водещи до
психическа концентрация, кардиостимулация, мобилизация на енергийни
субстрати и бронходилатация. Стимулантите (симпатикомиметици) са
лекарства, активиращи централната нервна система чрез действието на
адреналина и норадреналина. Директните симпатикомиметици имитират
действието на естествено произвежданите катехоламини. Индиректните
симпатикомиметици повишават концентрацията на норадреналина в
синапсите, защото или подтискат обратното поемане (кокаин), или
улесняват освобождаването, или забавят разграждането от
моноаминооксидазата (МАО), или осъществяват всичките три ефекта
(амфетамин, метамфетамин).
Стимулантите могат да подобрят настроението и да изострят
вниманието, да премахнат или намалят чувството на умора и да
подобрят физическата дееспособност. Стимулантите, обаче, показват
умерен ефект върху физическите постижения и то единствено при
приложение на високи дози. Най-често използваните за допинг цели
стимуланти са: амфетамини, кокаин, екстази и метилфенидат (Ritalin).
Никотинът и кофеинът са също често използвани стимуланти, но те не
са забранени в спорта.
Спортистите вероятно взимат стимуланти, за да се отпуснат и станат
по-малко нервни, а също и да пренастроят организма към по-високо
ниво на готовност преди състезание. Тъй като усилващият ефект на
стимулантите върху спортните постижения е умерен, причините да се
приемат такива лекарства е по-скоро психологическото повлияване. В
този прозорец за взаимовръзка може да се видят страничните ефекти на
стимулантите върху избран орган или система на човешкия организъм.
Начин на действие:
Спортистите вероятно взимат стимуланти, за да се отпуснат и станат
по-малко нервни, а също и да пренастроят организма към по-високо
ниво на готовност преди състезание. Тъй като усилващият ефект на
стимулантите върху постиженията е умерена, причините да се приемат
такива лекарства е по-скоро психологическото повлияване.
-
Амфетамините (амфетамин и метамфетамин) са подобни по структура
на допамина и възбуждат допаминергичните неврони. Амфетамините
често се използват за военни и спортни цели за борба с умората,
давайки възможност за поддържане на вниманието за продължителни
периоди от време. Те могат да подобрят скоростта, силата,
издържливостта, концентрацията и фината двигателна координация.
Поради това се приема, че тези лекарства носят полза за
постиженията в спорта, особено в колоезденето.
-
Кокаинът действа като блокира обратното поемане на допамина,
норадреналина и серотонина. В резултат, естественият ефект на
допамина се усилва. Групата от модифицирани по този начин
неврони, предизвиква еуфория (от допамина), чувство на увереност
(от серотонина) и прилив на енергия (от норадреналина).
Зависимостта от кокаина е тясно свързана с влиянието му върху
системата за възнаграждение. Ергогенните ефекти на кокаина са
сходни с тези на амфетамините и кофеина.
-
Екстази (MDMA) е дрога, действаща едновременно като стимулант и
халюциноген. Подобно на амфетамините и кокаина, екстази блокира
обратното поемане на определени медиатори, увеличавайки ефекта
на норадреналина и допамина. Като резултат, може да се изпита
прилив на енергия и еуфория.
-
Никотинът е агонист на никотиновите рецептори, които стимулират
допаминовата секреция в някои структури в мозъка. Високите
концентрации на допамина в системата за възнаграждение,
допринасят за развитието на никотиновата зависимост. Никотинът
повлиява мозъка бързо като други инхаланти, предизвиквайки
чувство на удоволствие, подобно на кокаина, и води до силно
пристрастяване като хероина.
-
Стимулиращият ефект на кофеина произхожда от действието му върху
аденозиновите рецептори, антагонистите на аденозиновите
рецептори и хипофизната жлеза, секретираща хормони, които водят
до освобождаване на повече адреналин. Кофеинът повишава
производството на допамин в мозъчната система за възнаграждение.
Състоянието на повишено внимание и концентация се усилва, докато
усещането за умора и възприятието за усилие се понижават. Това
вероятно е механизмът, по който постиженията по отношение на
издръжливост, спринт и сила може да бъде подобрено. Освен
неговите ефекти върху централната нервна система се предполагат
и други механизми, включващи метаболитни промени и стимулиране
на скелетната мускулатура.
Странични ефекти:
Съществуват много биологични странични ефекти на стимулантите,
частично свързани с тяхната химична структура:
-
Амфетамините причиняват изостряне на вниманието, повишават
кръвното налягане, сърдечната честота, кръвната захар, нивата на
свободни мастни киселини и мускулния тонус. Те могат да отключат
сърдечносъдови заболявания (хипертензия и мозъчен удар), нарушен
глюкозен толеранс или да причинят смърт. Основните странични
ефекти включват главоболие, раздразнителност, тревожност,
депресия, агресия, конвулсии, безсъние, гадене, замаяност и
объркване. Дълготрайният прием на високи дози амфетамини може да
доведе до загуба на тегло, параноя, психоза, компулсивно
поведение и нервна увреда. Продължителната употреба може да
доведе до физиологична и психична зависимост.
-
Кокаинът причинява изостряне на вниманието, повишава сърдечната
честота и кръвното налягане, свързано със свитите кръвоносни
съдове. Консумиран в чиста форма, може да доведе до смърт.
Смъртта се дължи основно на миокарден инфаркт, коронарен
вазоспазъм и повишени кислородни нужди на миокарда.
Краткосрочните ефекти на кокаина включват изостряне на
вниманието, еуфория, параноя, раздразнителност и тревожност.
Продължителната употреба на кокаин причинява пристрастяване,
разстройство в настроението, безпокойство, халюцинации,
ирационално и насилствено поведение.
-
Метилфенидатът (Ritalin) предизвиква странични ефекти под
формата на главоболие, тревожност, делюзии, халюцинации,
ексцесивно повтаряне на движения и параноя.
-
Никотинът повишава сърдечната честота, кръвното налягане,
автономната реактивност, вазоконстрикцията, нивата на липиди в
кръвта, плазмената глюкоза, глюкагона, инсулина и кортизола.
Сред над 4000 различни вещества в тютюневия дим, въглеродният
окис и канцерогените са най-опасни. Тъй като афинитетът на
въглеродния окис към хемоглобина е около 230 пъти по-голям
отколкото към кислорода, физическата дееспособност се повлиява
отрицателно, посредством намаления на максималния аеробен
капацитет и нарушената периферна циркулация. Никотинът
предизвиква изостряне на вниманието, еуфория, чуство на
удоволствие и е силно пристрастяващ.
-
Кофеинът увеличава сърдечната честота, ударния обем, кръвното
налягане, контрактилитета на скелетните мускули, мобилизацията и
използването на свободни мастни киселини от мускулите, скоростта
на метаболизма и кислородната консумация. Кофеинът също
причинява нервност, безсъние, тремор, обезводняване на тялото,
толеранс и симптоми на отнемане.
Константин Докторов
19.10.2011 |
|
