Състав на козметичните кремове

Много често съставът на емулсионните козметични кремове се разглежда в зависимост от тяхната колоид-химична същност на дисперсни системи и на тази основа се диференцират две групи компоненти: на маслената фаза и на водната фаза. Ясно е, че такова разделяне на компонентите на емулсионните козметични кремове се обуславя най-вече от техния липофилен (хидрофобен) или хидрофилен (липофобен) характер и не дава точна представа за техните функции.

Компонентния състав на козметичните кремове се изгражда в зависимост от техните функции (да омекотяват, пластифицират, подхранват, стимулират, почистват, защитават и др.), а също така и от технологични и естетически изисквания. Затова от методична гледна точка компонентите и изходните суровини за изготвянето на козметичните кремове формално се разделят на следните три базови класа:

I. Компоненти с козметично придназначение и физиологично въздействие.

1. С пасивно предназначение – главно за профилактика и подържане на роговия слой и епидермиса. Те обезпечават оптимално влагосъдържание. Намаляват контакта на епидермиса с вредни химични вещества (киселини и основи), механични замърсители (прах), слънчевите УВ лъчи и др. Те имат плстифициращо, омекотяващо и защитно действие върху кожата.

Основният пластификатор и омекотител е водата, тя е главният хидратант на козметичните кремове. Останалите компоненти изпълняват функцията на хумектанти, като се залага на техния оклузивен ефект (създават защитен филм и предпазват водата от изпарение) и на тяхната хигроскопичност (способност да поглъщат и задържат вода). От компонентите, които способстват хидратирането на кожата, посредством оклузивен ефект, могат да се споменат следните:
·            растителни и животински масла и мазнини;
·            растителни и животински восъци и техните деривати;
·            фосфолипиди и синтетични естери на фосфорната киселина;
·            животински и растителни стероли;
·            минерални масла и парафини;
·            мастни алкохоли, мастни киселини и техни производни;
·            силиконови масла и восъци.
 

От хигроскопичните вещества по-важни представители са:
·            глицерин;
·            пропилен гликол;
·            сорбитол;
·            полиетилен – глиголи (ПЕГ).

Под компоненти със защитно действие в козметиката се разбират най-вече тези, които я защитават от въздействието на слънчевите лъчи, т.нар. “фотопротективни субстанции” или УВ-абсорбери.

2. Компоненти с активно козметично действие – по природа те са БАВ. Те имат ефективна пенетрация през кожните слоеве, т.е. проникват в цялата дерма. Ускоряват различни физиологични и биохимични процеси в кожните клетки, и ограничават в различна степен нормалното протичане на физиологичните процеси на стареене. Като резултат нараства кръвоснабдяването на дермата, обезпечават се нормален косопад, регенерират се здрави нокътни плочи, постига се определена резистентност и стабилност на лигавиците и полулигавиците при една или друга микробиална атака. Особено ценни компоненти с активно козметично действие са витамините от група В (особено В5), витамините А, Е, С, D, F, H, РР и витаминни комплекси. Много актуално е прилагането на различни растителни екстракти и най-вече на билки (жълт кантарион, градински чай, мащерка, арника монтана, слез, лайка, жълта комулига, липа, коприва, бял равнец, бреза, орехови черупки, пача трева и други), също така се прилагат пчелни продукти, етерични масла, хормони, протеини и протеинови хидролизати, биологична сяра, алантоин и деривати, и др.

II. Вещества и компоненти с технологично предназначение.

Такива са различните диспергатори, емулгатори, омокрители, консерванти, регулатори на вискозитета, жилиращи вещества (гелобразуватели), антиокислители и др. Всички те подобряват качествените показатели на продукта.

 III. Компоненти с естетическо предназначение.

Такива са различните багрила, ароматични вещества, парфюмни композиции, еденична тара за разфасоване (опаковка) и др. Всички те имат за цел да направят продукта по-привлекателен и по-приятен за ползване от страна на консуматора.

 

Константин Докторов