Първа поява

През 1967 г. Международният олимпийски комитет (МОК) учредява Медицинска комисия, която има за цел да организира и ръководи борбата срещу допинга в спорта. По това време Медицинската комисия публикува първия Списък на забранените вещества в спорта, който съдържа само стимуланти и наркотици. През следващите години списъкът се разширява. В 1974 г. към списъка са добавени синтетичните анаболни андрогенни стероиди, а десет години по-късно – тестостеронът и кофеинът. През 1988 г. кръвният допинг е забранен и към Списъка на забранените вещества са прибавени диуретиците и бета-блокерите. Година по-късно са добавени и пептидните хормони. От 1993 бета2-агонистите също се считат за допингиращи вещества. Само че не само Медицинската комисия към МОК изготвя такъв списък. Спортните федерации също създават собствени листи на забранените вещества и методи.  

Развитие на Списъка на забранените вещества

За да се уеднакви системата, МОК, международните федерации и националните олимпийски комитети достигат до съгласие, което засяга уеднаквяването на различните списъци на забраните през 1994 г. Публикуваните от МОК списъци по време на всеки следващ олимпийски цикъл съдържат само забранени групи с примери на забранени вещества и следната забележка: „...и други подобни вещества”. Затова много експерти в борбата с допинга, а също спортисти, треньори и деятели в продължение на години изискват създаването на пълни списъци на забранените за спортисти вещества. Те твърдят, че списъкът трябва да бъде редовно допълван като по този начин ще се избегнат противоречията, свързани с допинг пробите. Този особен проблем се появява по време на олимпийските игри в Атланта. В урината на петима спортисти от Русия и Литва е открит бромантан, който има имуностимулиращо и антиоксидантно действие. Това вещество се е произвеждало в бившите съветски републики за нуждите на армията с цел намаляване времето за възстановяване след тежки физически натоварвания. След доказване на употребата на бромантан, тези състезатели (от които двама медалисти) са дисквалифицирани. Впоследствие те са оправдани, защото бромантанът не фигурирал в Списъка на забранените вещества. Медицинската комисия към МОК добавя бромантана към листата на забранените вещества през януари 1997 г. и по време на следващото Световно първенство по ски северни дисциплини руската състезателка Любов Егорова, която печели ски бягането на 5 км класически стил, е дисквалифицирана заради употребата на допинг.  

САДА и Списъкът на забранените вещества

От 1-ви януари 2004 г. Световната Антидопингова Агенция (САДА) поема ролята на основен координатор на световната система за борба с допинга от Медицинската комисия на МОК. След като получава правомощия от Световния антидопингов кодекс, САДА започва да отговаря за изготвянето и публикуването на Списъка на забранените вещества. Списъкът се допълва редовно, като многобройни консултации между представителите на всички спортове и медицинския свят предхождат официализирането на промените. С ежегодното издаване на коригиран с всички допълнения за забранени субстанции списък, САДА удовлетворява потребността от публикуване на подробен и актуализиран Списък на забранените вещества. Отвореният характер на системата позволява бърза реакция в случаите, когато състезатели целят да използват нови фармакологични вещества като допинг. Например американската лаборатория BALCO произвеждаше тетрахидрогестринон (ТХГ) само за спортни „цели”. Незабавната реакция на САДА бе да включи ТХГ в забранените вещества в спорта. 

Световният антидопингов кодекс определя, че едно вещество трябва да бъде включено в забранената листа, ако САДА установи, че веществото или методът отговарят на два от следните три критерия:  

• Наличието на медицински или други научни факти, фармакологичен ефект или доказателство, че веществото или методът, сами или в комбинация с други вещества или методи, има потенциал да повиши или повишава спортните постижения;
• Наличието на медицински или научни факти, фармакологичен ефект или доказателство, че употребата на веществото или метода представлява реален или потенциален риск за здравето на спортиста;
• Употребата на веществото или метода нарушава спортните ценности, описани в началото на Кодекса  

Нещо повече, вещество или метод ще бъдат включени в Списъка на забранените вещества, ако САДА установи, че съществуват медицински или други научни факти, фармакологичен ефект или доказателство, че веществото или методът има потенциал да прикрива употребата на други забранени вещества или забранени методи.  

Структура на Списъка на забранените вещества

В момента веществата и методите в Списъка на забранените вещества са класифицирани по категории и са разделени в четири групи:  
 

• Вещества и методи, забранени по всяко време (по време на и извън състезания)   
  S1. Анаболни средства 
  S2. Хормони и свързани с тях вещества 
  S3. Бета-2 агонисти 
  S4. Хормонни антагонисти и модулатори 
  S5. Диуретици и други маскиращи средства 
  M1. Подобряване на преноса на кислород 
  M2. Химическо и физическо манипулиране 
  M3. Генен допинг 
• Вещества и методи, забранени по време на състезания       
  S6. Стимуланти 
  S7. Наркотици 
  S8. Канабиноиди 
  S9. Глюкокортикостероиди
• Вещества, забранени при определени спортове   
  P1. Алкохол 
  P2. Бета-блокери
• Изрично упоменати вещества  

Уместно е да се отбележи, че няма налична информация относно количеството на забранените вещества в Списъка. При някои вещества няма позволени прагови концентрации (като: морфин и карбокситетрахидроканабинол), под които допинг пробата да не се счита за положителна. Тази информация е включена в техническите документи, които са част от международните стандарти за допинг лабораториите и съдържа указания за особени технически случаи.